Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Урко се върна и отдаде чест на някого зад Улен, който изненадано се обърна — Ласийн беше останала през цялото време.

— Все още ми се иска аз да бях повел излаза — изръмжа той.

— Все още ми трябваш.

Веждите му се сключиха, а очите му се присвиха и почти се затвориха.

— Гвардията.

Ласийн кимна в знак на съгласие.

Влажните ръце на Улен настръхнаха от студ. Богове, Гвардията! Тя предвижда нападение. Но защо? За кого? Нямат никой да ги подкрепя със средства. Талийската лига е разбита. Разгромът на тази армия и дори гибелта на Ласийн няма да унищожат Империята. Нещата не могат да бъдат върнати назад, към времето преди укрепването й. С каква цел би могло да бъде всичко това? Тогава обаче, по силата на горното, каква бе целта и на днешната битка? Той притисна ръка до потното си чело и пое дълбоко и бавно дъх. Стига! Толкова съм уморен. Мислите ми стават все по-мрачни и по-мрачни.

Улен подскокна, когато характерните трясъци от избухването на морантски муниции отекнаха отнякъде в степта. Първото му решение бе да се обърне към В’тел, който кимаше с глава.

— Отлично — каза морантът. — Знанието, че ще дойде, е дало възможност за засада.

И той се поклони с уважение на Ласийн.

Сега и Урко се обърна към императрицата. Изненадата на стария пълководец беше очевидна.

— В името на Портата на Гуглата, Въс… Ласийн. Май само сме те подценявали.

— Това са правили и мнозина други… — разсеяно отвърна тя. Тъмните й очи проблясваха, докато гледаше нощта. — Щеше ми се да можех да го припиша на себе си, но не мога.