Гаснещ зрак [bg]

Въпреки това азатанаят някак си успя да се задържи на крака. Докопа пантерата, която беше впримчил с веригата, и заби палци дълбоко в гърлото ѝ. Плисна кръв и котката изпищя.

Вълна от болка обля Капло при внезапната ѝ смърт.

Драконъс запокити трупа настрана, пресегна се назад и изтръгна животното, вкопчило се в гърба и врата му. Силата на азатаная беше ужасяваща. Забравил за собствената си раздрана плът, той издърпа гърчещия се звяр и му прекърши гръбнака.

Капло изрева.

Зъби и нокти деряха плътта на Драконъс на късове, и все пак той оставаше прав, широко разтворените му крака не поддадоха.

Трета пантера — ноктите на предните ѝ лапи бяха забити дълбоко в корема на азатаная — умря с разбит череп от удара на юмрука му.

Капло освободи сетивата си от всички същества освен едно — остави ги да се бият сами, по инстинкт — и хвърли силата си в онази единствена котка, която беше впила челюстите си в лявото бедро на Драконъс и сега, като дърпаше със свръхестествена сила, събори азатаная на земята. Останалите пантери се хвърлиха да го довършат.

Още една издъхна с прекършен врат — главата ѝ изведнъж се отпусна в ръцете му.

Но пантерите разкъсваха гърчещия се ритащ и плувнал в кръв азатанай.

Капло изкрещя, когато едната ръка се заби в корема на звяра, в който се беше вселил, и каша от кръв и слуз се изля, щом червата му бяха изтръгнати от кухината. Убиецът избяга от издъхващата котка и потърси друга.

Но Драконъс намери и нея мигновено, превъртя се и я затисна под себе си, след което започна да блъска — юмруците му трошаха ребра, смазваха дробовете под тях.

Смъртта на толкова много зверове прекърши нещо в Капло и той нададе отчаян вой и се изтръгна от азатаная. Шестте оцелели пантери се отдръпнаха замаяни, с треперещи хълбоци, присвити уши и оголени зъби. Спряха на няколко крачки от проснатия на земята мъж.

А той се изсмя, както лежеше на гръб.

— Хайде, ела да довършим битката.

— Защо не умираш!?

— Трябваше — отвърна Драконъс, извърна се настрани и изплю кръв. — Или ти щеше да си умрял, след като призовах моя Финнест. Но той, изглежда, се е залутал някъде… — Изпъшка и се надигна на четири крака. Кръв се изливаше от раните му и правеше гъсти локви под него. — А това не е добре. — Огледа се, очите му бяха кървясали. — Все пак ще оставя една от теб. За веригите. Макар да се съмнявам, че ще ги сметнеш за милост.

Капло изсъска и отстъпи назад.