![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Не можеш да им помогнеш, Бри — каза той по-тихо. — Това е част от историята, част от миналото — ти не си от това време; не можеш да промениш онова, което ще се случи.
— Не можеш да знаеш това. — Тя още беше скована, но му се стори, че чу съмнение в гласа ѝ.
— Знам! — Избърса капка пот от брадичката си. — Виж… ако мислех, че има поне някакъв шанс… но не мисля. Господи, Бри, не можех да понеса мисълта, че ще си наранена!
Тя още стоеше неподвижно и дишаше тежко през нос. Той бе сигурен, че ако можеше, щеше да издиша огън вместо въздух.
— Не е твоя работа да взимаш решения вместо мен — каза тя през зъби. — Каквото и да си си мислил. И то за толкова важно нещо… Роджър, как можа да го направиш!
Болката от предателството в гласа ѝ му дойде в повече.
— По дяволите! Страхувах се, че ако ти кажа, ще направиш точно това, което направи! — избухна той. — Ще ме изоставиш! Ще се опиташ да минеш през камъните. И виж сега какво направи — и двамата сме в тази проклета…
— Опитваш се да ме обвиняваш, че си тук? Когато сторих всичко възможно да ти попреча да ме последваш като пълен глупак?
Месеците на мъки и ужас, дните на тревоги и безплодно търсене избухнаха в него.
— Глупак ли? Така ли ми благодариш, че щях да се убия, за да те намеря? Задето рискувах шибания си живот, за да се опитам да те защитя? — Стана от сламата с намерението да я хване, без да знае дали иска да я разтърси или да легне отново с нея. Но нямаше възможност да направи и двете; силно блъскане в гърдите го запрати назад и той се просна на сламата.
Тя подскачаше на един крак и ругаеше неразбираемо, докато си обуваше бричовете.
— Проклет… арогантен… проклет да си, Роджър! Проклет да си! — Вдигна бричовете, наведе се, грабна си обувките и чорапите.
— Върви! — каза тя. — Върви, по дяволите! Върви да те обесят, щом искаш! Аз ще намеря родителите си! И ще ги спася!
Тя се извъртя, отиде до вратата и я отвори рязко, преди той да стигне до нея. Силуетът ѝ се очерта за миг на по-светлия правоъгълник на отвора, тъмните кичури се развяваха на вятъра, живи като гривата на Медуза.
— Аз ще отида. Ти идвай ако искаш. Не ми пука. Или се върни в Шотландия — върни се сам през камъните, ако искаш! Но за Бога, не можеш да ме спреш!
И тя си отиде.
Лизи се ококори, когато вратата се блъсна в стената. Не беше спала изобщо — как да заспи? — но лежеше със затворени очи. Измъкна се от завивките и затърси огнивото в тъмното.
— Добре ли сте, госпожице Бри?
Не ѝ се струваше така; Бриана крачеше напред-назад, съскаше през зъби като змия, спря да изрита гардероба с тътен. Последваха още два тътена; на треперливата светлина на свещта Лизи видя, че Бриана е изритала обувките си и едната се удари в стената, а другата бе паднала на пода.
— Добре ли сте? — повтори несигурно.
— Добре съм! — отвърна Бриана.
От чернотата зад прозореца един глас изрева:
— Бриана! Ще дойда при теб! Чуваш ли! Ще дойда!
Господарката ѝ не отговори, отиде до прозореца, хвана капаците и ги затръшна с трясък, който отекна в стаята. После се обърна като нападаща пантера, запрати свещта на пода и потопи стаята в задушаващ мрак.
Лизи легна отново и застина, страхуваше се да продума и помръдне. Чуваше как Бриана се съблича яростно, съскането на дъха ѝ накъсваше шумоленето на дрехите и тропота на босите ѝ крака по дървения под. През капака се чуваха приглушени проклятия, после нищо.
Беше видяла за миг лицето на Бриана на светлината; бяло като хартия и твърдо като кост, очите ѝ бяха черни дупки. Нейната мила, добра господарка беше изчезнала, обладана от deamhan, женски демон. Лизи беше градско момиче, родено след Калоден. Никога не беше виждала див шотландец от долините или разгневен планинец, но беше чувала стари истории и вече знаеше, че са истина. Човек, който изглежда способен на всичко.
Опита се да диша като заспала, но въздухът влизаше в устата ѝ на задавени хрипове. Бриана обаче като че ли не забеляза; вървеше бързо из стаята, наля вода в купата и си наплиска лицето, после се плъзна между завивките и застина, скована като дъска.
Лизи призова цялата си смелост и обърна глава към господарката си.
— Добре… ли сте, a bann-sielbheadair? — попита тя така тихо, че господарката ѝ можеше да се престори, че не е чула, ако реши.
За миг си помисли, че Бриана няма да ѝ обърне внимание. После се чу:
— Да. — С така равен и безизразен глас, че изобщо не приличаше на нейния. — Заспивай.