![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— На мен ми беше много хубаво — каза тя тихо. На бедрото му имаше падинка в мускула.
Той се засмя, леко печално.
— Исках да имаш истинска брачна нощ. Меко легло, чисти чаршафи… трябваше да е по-добре първия ти път.
— Имала съм меки легла и чисти чаршафи — каза тя. — Но не и това. — Обърна се в прегръдките му, посегна надолу и сложи длан върху изумителната, изменчива плът между краката му. Той се скова за миг от изненада, после се отпусна и я остави да прави каквото иска. — Не би могло да е по-хубаво — каза тя тихо и го целуна.
Той също я целуна, бавно и лениво, изследвайки дълбините на устата ѝ и допускайки я в своята. Изстена тихо, дълбоко в гърлото си и посегна да махне ръката ѝ.
— О, Господи, ще ме убиеш, Бри.
— Съжалявам — каза тя притеснено. — Да не те стиснах твърде силно? Не исках да те заболи.
Той се засмя.
— Не, не това. Но дай малко отдих на горкото създание, а? — Отново я обърна и потърка с нос рамото ѝ.
— Роджър?
— Мм?
— Не мисля, че съм била толкова щастлива.
— Така ли? Е, това е добре. — Звучеше сънливо.
— Дори ако… дори ако не се върнем, стига да сме заедно, няма да имам нищо против.
— Ще се върнем. — Ръката му обхвана гърдата ѝ, нежно като водорасло, увиващо се около камък. — Казах ти, че има и друг начин.
— Така ли?
— Така мисля. — Разказа ѝ за гримоара, за смесицата от внимателни бележки и безумни брътвежи — и за собствения си преход през камъните на Крейг на Дун.
— Втория път мислех за теб — каза той тихо и прокара пръст по чертите ѝ в тъмното. — И оживях. Озовах се в точното време. Но диамантът, който Фиона ми даде, беше станал на пепел в джоба ми.
— Значи може би е възможно… да се насочва някак? — Бриана не успя да скрие надеждата в гласа си.
— Възможно е. — Той се поколеба. — Ами… имаше едно стихотворение или по-скоро заклинание… в книгата. — Ръката му падна настрани, когато го изрецитира:
Бриана седна и обгърна коленете си. Помълча, накрая каза:
— Това е откачено.
— Това, че някой е доказано луд, за нещастие не означава, че е не е прав — каза сухо Роджър. Протегна се със стон и седна, кръстосвайки крака на сламата. — Част от това е традиционен ритуал, струва ми се — от традицията на древните келти. Това с посоките, „четирите вятъра“, които се срещат и в келтските легенди. А острието, олтарът и пламъците са си чисто вещерство.
— Тя прободе съпруга си в сърцето и го подпали. — Бриана още помнеше, също като него, миризмата на бензин и горящата плът в кръга на Крейн на Дун и потрепери въпреки топлината.
— Надявам се, че няма да се наложи да принасяме човешка жертва — каза Роджър в неуспешен опит да се пошегува. — Обаче металът и скъпоценните камъни… ти носеше ли някакво бижу, когато премина, Бри?
Тя кимна.
— Твоята гривна — каза тихо. — И перлената огърлица на мама беше в джоба ми. Перлите не бяха пострадали обаче; нищо им нямаше.
— Перлите не са скъпоценни камъни — напомни ѝ той. — Те са органични — като хората. — Потри с ръка лицето си, денят бе дълъг и главата му започваше да пулсира. — Среброто и златото обаче… ти си имала сребърна гривна, а огърлицата е златна. О… и майка ти; тя също носеше сребро и злато, нали? Венчалните си халки.
— Аха. Но трите посоки определят равнина, четири посоки квадрат от земя, пет е числото на защитата… — мърмореше си Бриана под нос. — Дали е имала предвид, че ти трябват скъпоценни камъни, за да… да направиш това, което тя се е опитвала да стори? Те ли са „точките“?
— Вероятно. Беше нарисувала триъгълници и пентаграми и имаше списъци със скъпоценни камъни с предполагаеми „магически“ свойства. Не беше описала подробно теориите си — нямало е нужда, нали е пишела за себе си, — но като че ли става дума за силови линии — „лей линии“, както ги нарича, — които минават през земята. От време на време те се сближават една към друга и се извиват в нещо като възли. И когато стигнеш до такъв възел, стигаш на място, където времето не съществува като такова.