![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре ли си, любима? — прошепна той. — Нараних ли те?
— Да, но няма значение. — Ръката ѝ се притисна леко към гърба му и той потрепери въпреки жегата. — Добре ли беше? Добре ли го направих? — Звучеше леко притеснена.
— О, Господи! — Той сведе глава и я целуна дълго. Тя се напрегна леко, после устата ѝ се отпусна под неговата.
— Значи беше добре?
— О, Исусе!
— Наистина прекаляваш, дори за син на свещеник — каза тя с лек укор. — Може би онези старици от Инвърнес бяха прави; определено си отишъл при дявола.
— Не е богохулство — каза той. Опря чело на рамото ѝ, вдиша дълбоко миризмата ѝ, общата им миризма. — Това е благодарствена молитва.
Тя се засмя.
— Е, тогава може — рече с явно облекчение.
Той вдигна глава.
— О, Господи, да. — Тя се засмя отново. — Как изобщо си помисли нещо друго?
— Ами, ти не каза нищо. Просто легна като халосан по главата; помислих, че може да си разочарован.
Сега беше негов ред да се засмее, заровил лице в гладката ѝ шия.
— Не — каза накрая, когато си пое дъх. — Ако един мъж се държи така, сякаш са му извадили гръбначния стълб, значи е изпитал огромно удовлетворение. Не е много джентълменско, но пък е искрено.
— А, добре. — Тя изглеждаше доволна. — В онази книга не пишеше нищо за това, но нормално — не ставаше дума какво се случва после.
— Каква е тази книга? — Той се размърда предпазливо, телата им се разделиха с шум като от отлепване на мухоловки. — Извинявай за това. — Той посегна за ризата си и ѝ я подаде.
— „Чувственият мъж“. — Тя взе ризата и усърдно се почисти. — Вътре пишеше за всякакви неща, като кубчета лед, бита сметана, които ми се сториха доста крайни, но имаше полезни съвети как се прави фелацио и…
— Научила си това от книга? — Роджър се почувства скандализиран като някоя дама от енориашите на баща му.
— Е, нали не мислиш, че се размотавам и правя това с всеки срещнат! — Тя също звучеше шокирана.
— Пишат книги, в които обясняват на младите жени как да… Това е ужасно!
— Защо да е ужасно? — попита тя малко намусено. — Как иначе щях да знам какво да правя?
Роджър потърка лицето си, останал без думи. Ако го бяха попитали само преди час, щеше да твърди, че е за сексуалното равенство. Но макар да клонеше към модерността, той явно все пак беше истински син на презвитериански свещеник, защото смяташе, че една млада жена трябва да е невежа в това отношение на първата си брачна нощ.
Мъжествено потисна този викториански предразсъдък и прокара ръка по извивките на тялото ѝ, като стисна леко едрата гърда.
— Не, нищо — каза. — Само че — сведе глава да целуне устните ѝ — има още много неща — и леко ухапа долната ѝ устна, — които не си прочела в книгата, нали?
Тя внезапно се раздвижи, обърна се и притисна тази дълга бяла топлина към голата му кожа, а той потрепери от шока.
— Покажи ми — прошепна и ухапа леко меката част на ухото му.
Петел изкукурига някъде наблизо. Бриана се събуди леко замаяна и веднага се упрекна, че е заспала. Беше дезориентирана, така изморена от емоциите и усилието, че ѝ се виеше свят, сякаш се носеше на стъпка-две над земята. В същото време не искаше да пропусне нито миг.
Роджър се размърда до нея, когато усети движението ѝ. Прегърна я и после се изви зад нея, колене зад колене, корем до дупето ѝ. Издуха косата ѝ от лицето си и тя се засмя.
Бяха се любили три пъти. Беше разранена и много щастлива. Беше си го представяла хиляди пъти, но нямаше как да си представиш ужасяващата нужда да се отдадеш — внезапно да се разпростреш извън границите на плътта си, да проникнат в теб, да те разкъсат, да навлязат в теб. Нито пък можеше да си представи каква мощ се съдържа във всичко това.
Беше очаквала да е беззащитна, обект на желание. А го бе прегръщала, бе усещала как той трепери от желание, как удържа силата си, за да не я нарани — сила, която тя можеше да отприщи, ако пожелае. Тя беше нейна, за да я докосва и събужда, да я призовава и владее.
Не си беше представяла и че съществува такава нежност, защото когато той извика и потрепери в прегръдките ѝ, притисна чело до нейното, довери ѝ се в мига, в който силата му внезапно се превърна в безпомощност.
— Съжалявам — каза той тихо в ухото ѝ.
— Защо? — Посегна назад и го погали по бедрото. Вече можеше да го направи. Да го докосва навсякъде, да се наслаждава на плътта му, да я вкусва. Нямаше търпение да съмне, за да го види гол.
— За това. — Той направи леко движение с ръка към мрака около тях и твърдата слама отдолу. — Трябваше да изчакаме. Исках да бъде… да ти бъде хубаво.