![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Значи ако пристъпиш в един от тях, можеш да излезеш отново… по всяко време.
— На същото място, в друго време. И ако вярваш, че скъпоценните камъни притежават сила, която може да огъва линиите…
— А дали наистина могат?
— Бог знае — рече Роджър. — Но това е единственият ни шанс, нали?
— Да — съгласи се Бриана след малко. — Но къде ще намерим такива? — Тя махна към града и пристанището. — Не видях нищо такова тук — нито в Инвърнес. Мисля, че трябва да се отиде в голям град — Лондон или може би Бостън или Филаделфия. И тогава… колко пари имаш, Роджър? Аз успях да взема двайсет паунда и съм изхарчила съвсем малко, но едва ли ще стигнат…
— Точно това е въпросът — прекъсна я той. — Мислех за това, докато ти спеше. — Знам… мисля, че знам… къде мога да намеря поне един камък. Но… — поколеба се. — Ще трябва да тръгна веднага, за да го открия. Мъжът, който го притежава, сега е в Ню Берн, но няма да остане там дълго. Ако ми дадеш малко пари, ще се кача на кораб сутринта и ще съм в Ню Берн на следващия ден. Мисля, че е най-добре ти да останеш тук. После…
— Не мога да остана тук!
— Защо? — посегна към нея в тъмното. — Не искам да идваш с мен. По-скоро искам, но мисля, че няма да е безопасно за теб.
— Не казвам, че искам да дойда с теб, а че не мога да остана тук — повтори тя и хвана ръката му. Почти беше забравила, но сега вълнението от наученото се завърна. — Роджър, аз го открих… открих Джейми Фрейзър!
— Фрейзър? Къде? Тук ли? — Той се обърна сепнато към вратата.
— Не, той е в Крос Крийк и знам къде ще бъде другия понеделник. Трябва да отида, Роджър. Не разбираш ли? Той е толкова близо… а аз стигнах чак дотук. — Внезапно и съвсем ирационално ѝ се доплака при мисълта, че ще види отново майка си.
— Да, разбирам. — Той звучеше леко притеснен. — Но не можеш ли да изчакаш няколко дни? По море до Ню Берн е само ден и нещо, после на връщане… Мисля, че ще успея да взема каквото трябва до ден-два.
— Не. Не мога. Ами Лизи?
— Коя е Лизи?
— Моята прислужница… ти я видя. Тя щеше да те удари с бутилка. — Бриана се усмихна при спомена. — Лизи е много смела.
— О, сигурно — рече той сухо. — Може и така да…
— Но е болна — прекъсна го Бриана. — Не видя ли колко е бледа? Мисля, че е малария; има ужасни трески и тръпки, които траят цял ден, а после спират — след няколко дни всичко се повтаря. Трябва да намеря мама възможно най-скоро. Трябва.
Тя усещаше как той се опитва да сподави възраженията си. Посегна в мрака и го погали по лицето.
— Трябва — повтори тихо и усети, че той се предава.
— Добре. Добре! Тогава ще дойда при теб при първа възможност. Но ми направи една услуга, а? Облечи проклета рокля!
— Не ти ли харесват бричовете ми? — Смехът ѝ закипя като балончета в газирана напитка — после внезапно спря, защото ѝ хрумна нещо. — Роджър. Какво ще правиш… ще откраднеш ли този камък?
— Да — отвърна той простичко.
Тя помълча, дългият ѝ пръст потъркваше дланта му.
— Недей — каза тя тихо. — Не го прави, Роджър.
— Не се тревожи за човека, от когото ще го взема. — Роджър посегна към нея в опит да я успокои. — Най-вероятно и той го е откраднал от някого.
— Не за него се тревожа — а за теб!
— О, аз ще се оправя — увери я той най-нехайно.
— Роджър, сега бесят хората за кражба!
— Няма да ме хванат. — Ръката му потърси нейната в мрака, намери я и я стисна. — Ще дойда при теб, преди да се усетиш.
— Но не е…
— Всичко ще е наред — каза той твърдо. — Казах, че ще се грижа за теб, нали? Ще го направя.
— Но…
Надигна се на лакът и я накара да замълчи с целувка. Много бавно дръпна ръката ѝ към себе си и я притисна между краката си.
Тя преглътна, косъмчетата по ръцете му настръхнаха от очакване.
— Ммм? — промърмори до устата ѝ и без да чака отговор, я дръпна към сламата, претърколи се върху нея и разтвори краката ѝ с коляно.
Тя ахна и захапа рамото му, когато той влезе в нея, но той не издаде нито звук.
— Знаеш ли — каза сънливо Роджър след известно време. — Мисля, че току-що се ожених за своя пралеля през шест поколения? Просто се сетих.
— Какво?
— Не се тревожи, не се брои за кръвосмешение — увери я той.