Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Опустоши моя дом, защото беше моят дом. — Лицето на Ранд бе замръзнало, гласът му — като лед. — Доведе тролоци да избият приятелите ми, защото бяха мои приятели. Той е Мраколюбец и мъртвец. — Последните думи изрече през стиснати зъби. Стиснатият в юмрука му бокал се наклони и пуншът се плисна.
Мин усети, че й прилошава. Заради болката му — чула беше какво бе направил Фейн в Две реки — и положи ръка на гърдите на Ранд почти в паника. Ако сега се поддадеше, ако прелееше с кой знае колко Айез Седай наоколо…
— В името на Светлината, съвземи се — промълви тя и в същия миг нечий женски глас каза:
— Би ли ме представила на снажния си млад приятел, Каралайн?
Мин се обърна и видя едно лишено от възраст лице, студенооко под металносивата коса, прибрана на кок, обсипан с малки златни накити. Мин едва преглътна писъка си. Каралайн я беше попила с един поглед, но тези студени очи като че ли знаеха за нея неща, които тя самата беше забравила. Усмивката на Айез Седай, докато наместваше шала си със зелените ресни, съвсем не беше толкова учтива, колкото гласът й.
— Разбира се, Кацуан Седай. — Каралайн, изглежда, се стресна, но успя да изглади тона си и представи посетилите я „братовчед“ и неговата „съпруга“. — Но се боя, че в тези времена Кайриин не е най-подходящото място за тях — довърши тя, отново овладяла се, и се усмихна съжалително, че не може да задържи Ранд и Мин за по-дълго. — Те вече се съгласиха да се вслушат в съвета ми и да се върнат в Андор.
— Нима? — каза сухо Кацуан. Сърцето на Мин се смъкна в петите й. Дори Ранд да не й беше споменал за нея, само от погледа, с който го гледаше, беше повече от ясно, че го е познала. Малките златни птички, луни и звезди се полюшнаха, когато Кацуан поклати глава. — Повечето момченца се научават да не си пъхат пръстчетата в хубавото огънче, щом се опарят още първия път, Томас. Други трябва да бъдат напердашени, за да се научат. По-добре едно зачервено задниче, отколкото опърлена ръка.
— Знаете, че не съм дете — отвърна й рязко Ранд.
— Тъй ли? — Тя го изгледа от глава до пети, сякаш от едното до другото разстоянието не беше никак голямо. — Какво пък, изглежда, скоро трябва да разбера дали нямаш нужда да те понаплескат. — Студените й очи се отместиха към Мин, после към Каралайн, и след едно последно подръпване на шала Кацуан им обърна гръб.
Мин едва преглътна буцата в гърлото си и остана доволна, като видя, че Каралайн направи същото, въпреки всичкото й самообладание. Ранд — глупакът му с глупак! — зяпна след Айез Седай, сякаш искаше да тръгне след нея. Този път Каралайн постави ръка на гърдите му.
— Разбирам, че познаваш Кацуан — каза тя. — С нея внимавай много: дори останалите Сестри треперят благоговейно пред нея. — Гърленият й глас придоби мрачни нотки. — Никаква представа нямам какво ще стане днес, но каквото и да е, мисля, че е крайно време да си тръгвате, „братовчеде Томас“. Крайно време. Ще поръчам коне…
— Това твоят братовчед ли е, Каралайн? — каза дълбок мъжки глас и Мин неволно подскочи.
Торам Риатин изглеждаше още по-великолепно отблизо, отколкото отдалеч, с някаква силна, мъжка хубост и излъчване на властна вещина, които преди може би щяха да привлекат Мин, преди да бе срещнала Ранд. Какво пък, този мъж наистина бе привлекателен, макар и не толкова, колкото Ранд. Особено привлекателна беше волевата му усмивка.
Погледът на Торам се сведе към ръката на Каралайн, все още върху гърдите на Ранд.
— Лейди Каралайн ще бъде моя съпруга — каза той лениво. — Знаете ли това?
Бузите на Каралайн се изчервиха от гняв.
— Не казвай това, Торам! Отговорих ти, че няма да бъда, и няма да бъда!
Торам се усмихна на Ранд.
— Според мен жените никога не знаят какво мислят, докато не им го покажеш. Ти какво смяташ, Джераал? Джераал? — Той се огледа навъсено. Мин го зяпна удивена. А изглеждаше толкова хубав, с точно колкото трябваше излъчване на… Съжали, че не може да призове провиденията си по своя воля. Толкова много й се искаше да разбере какво крие бъдещето за този мъж.
— Забелязах, че приятелят ти се изниза ето натам, Торам. — Присвила отвратено устни, Каралайн махна с ръка. — Ще го намериш при напитките, струва ми се, или да досажда на слугинчетата.
— По-късно, съкровище. — Той понечи да погали бузата й и, изглежда, го досмеша, щом тя отстъпи. Без пауза обърна насмешката си към Ранд. И към меча на бедрото му. — Какво ще кажете за малко забава, братовчеде? Нарекох ви така, защото ще бъдем братовчеди, след като Каралайн ми стане жена. С учебни мечове, разбира се.
— Разбира се, че не — засмя се Каралайн. — Той е момче, Торам, и още не може да различи единия край на това нещо от другия. Майка му никога няма да ми прости, ако позволя…