Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Забава — изведнъж промълви Ранд. — Май ще е добре да видя докъде ще доведе това. Приемам.
ГЛАВА 36
Остриета
Мин не знаеше да застене ли, да извика ли, или да седне и да заплаче. Каралайн, втренчена в Ранд с широко отворени очи, изглежда, изпадна в същата дилема.
Торам се изсмя и потри длани.
— Чуйте всички! — викна той. — Сега ще погледате малко забава. Място! Направете място! — Той закрачи, подбутвайки хората по-надалече от средата на шатрата.
— Овчарю — изръмжа Мин, — мозъкът ти не е от вълна. Ти изобщо нямаш мозък!
— Не бих се изразила точно така — каза Каралайн с мно-ого сух глас, — но ви съветвам да си тръгнете. Тутакси. Каквито и… хитрини… да си наумил да използваш, в тази шатра има седем Айез Седай, четири от които от Червената Аджа. Наскоро пристигнаха от юг, на път за Тар Валон. Една от тях само да заподозре, много се боя, че каквото и да можеше да се получи от този ден, никога няма да се получи. Тръгвайте си.
— Няма да използвам никакви… хитрини. — Ранд откопча колана с меча си и го подаде на Мин. — Ако съм докоснал теб и Дарлин по един начин, сигурно ще мога да докосна и Торам по друг. — Тълпата вече се отдръпваше, отваряйки пространство двадесет крачки широко между двата най-високи централни пилона. Вече ги гледаха — голямо ръгане в ребрата настана, и много лукав смях. На Айез Седай им отстъпиха почетни места, разбира се: Кацуан и двете й дружки от едната страна, четири лишени от възраст жени в шаловете на Червената Аджа от другата. Кацуан и спътничките й гледаха Ранд с открито неодобрение и толкова раздразнено, колкото можеха да си позволят едни Айез Седай, но Червените сестри изглеждаха по-притеснени от присъствието на онези трите. И въпреки че стояха точно срещу тях, успяваха да си придадат вид, все едно че изобщо не забелязват присъствието им.
— Чуй ме, братовчеде. — Тихият глас на Каралайн почти изпука от напрежение. Стоеше много близо до него, вирнала глава, за да го гледа в очите. Едва стигаше до гърдите му, но изглеждаше готова да му скъса ушите. — Ако не използваш някоя от специалните си хитрини — продължи Каралайн, — той може да те нарани много лошо, дори с тези учебни мечове, и ще го направи. Никога не е обичал друг да докосне това, което смята, че е негово, и подозира всеки млад мъж, който заговори с мен, че е мой любовник. Когато бяхме деца, бутна един свой приятел — приятел! — по стъпалата и му счупи гръбнака, защото яхнал понито му, без да го попита. Върви си, братовчеде. Никой не ще помисли нещо лошо за теб; никой не очаква едно момче да се бие с майстор на меча. Джайси… каквото и да е истинското ти име… помогни ми да го убедя!
Мин отвори уста… и Ранд опря пръст на устните й.
— Аз съм този, който съм — усмихна се той. — И не мисля, че бих могъл да избягам, дори да не бях. Майстор на меча бил значи. — Той разкопча палтото си и закрачи към разчистената зона.
— Защо трябва да са толкова опърничави, когато най-малко го искаш? — промълви безсилно Каралайн. Мин само кимна — беше съгласна.
Торам се беше съблякъл по риза и държеше два учебни меча, чиито „остриета“ представляваха вързан сноп тънки летвички. Той повдигна вежди, като видя Ранд с разкопчанато, провиснала на раменете му палто.
— Това ще ти пречи, братовчеде.
Ранд само сви рамене.
Без предупреждение Торам му подхвърли единия меч; Ранд го хвана във въздуха за дългата дръжка.
— Ще ти се плъзга в тези ръкавици, братовчеде. Трябва да го стискаш здраво.
Ранд хвана дръжката с две ръце и се извърна леко настрани, с острието надолу и ляво стъпало напред.
Торам разпери ръце, сякаш да каже, че е направил каквото може.
— Е, поне знае как да застане — засмя се той и още не довършил, замахна с учебния меч към главата на Ранд.
Снопът вързани летви срещна другия сноп — разнесе се силен трясък. Ранд не беше задвижил нищо освен меча в ръцете си. За миг Торам се втренчи в него и Ранд му отвърна с невъзмутим поглед. А после двамата затанцуваха.
Само така можеше да го нарече Мин — плавни движения. Беше гледала Ранд да се упражнява с меча с най-добрите, които можеше да намери, често срещу двама, трима или четирима наведнъж, но онова не можеше да се сравни със сегашното. Толкова красиво — и така лесно да забравиш, че ако тези летвички бяха стомана, щеше да се лее кръв. Само дето никое от остриетата, стоманени или от летви, не докосваше плът. Напред-назад танцуваха двамата, с мечовете, които ту мушкаха, ту сечаха и Ранд ту настъпваше, ту минаваше в защита, и всеки замах, всяко движение се подчертаваше от силен трясък.