Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Виктор сви рамене.
— Щом така искаш, така ще бъде. Ще кажа на хора си, че задната стая е дадена под наем и никой не бива а прекрачва прага й. Ще заключа междинната врата. На двойната врата отвън ще сложа верига и ще ти дам ключа.
— Благодаря, Виктор. Нямаш представа какво означава това за мен.
— За кога ще ти трябват длетата?
— Най—напред ще ми трябват големите, за грубата работа. Дали ще можеш да ми направиш нещо за тази вечер? Трябва да започна веднага. Няма много време.
Виктор го успокои с махване на ръка:
— Лесна работа. Ще стане. Когато се върнеш от двореца, ще те чакат. А останалите ще са готови много преди да стигнеш до тях.
— Благодаря ти, Виктор.
— Стига с това благодаря, благодаря. Това си е бизнес. Платил си си предварително. Нямаш представа какво е да изпълняваш поръчка на друг клиент освен Ордена.
Виктор се почеса по главата и изражението на лицето му стана сериозно.
— Но те ще искат да видят работата ти, нали? Ще искат да видят как върви работата по тяхната статуя?
— Не мисля. Те ми имат доверие. Дадоха ми модела, по който трябва да се ръководя. Вече са го одобрили. Казаха ми, че животът ми зависи от това. Нийл с огромно удоволствие ми разказа как лично той се е погрижил онези каменоделци да бъдат измъчвани и умъртвени. Искаше да ме уплаши. Едва ли ще се занимават повече с мен.
— Но ако все пак Брат Нарев дойде и поиска да види статуята?
— Тогава ще трябва да му вържа метален кол около врата и да го пусна да плува в кацата със саламурата.
ШЕСТДЕСЕТА ГЛАВА
Ричард допря кръглото длето до челото си по същия начин, по който неведнъж бе допирал Меча на истината. Това също бе битка. И тя беше на живот и смърт. „О, острие, бъди ми вярно днес“, прошепна той. Длетото имаше осем ръба, за да не се изплъзва от потна ръка. Виктор правилно бе сложил повече тежест в тъпата му част. Той бе издълбал и инициалите си — В.К., с малки букви на една от фасетките, за да огласи гордостта си на негов създател.
Подобно тежко длето можеше да разбива камък и бързо да отстранява ненужния материал. То бе оръжие, способно да нанесе големи поражения, да изсече от структурата на мрамора слой с три пръста ширина. Ако острието му се допреше невнимателно до незабелязани пукнатини, целият блок можеше да се разпадне.
По—фините длета дълбаеха по—плитки резки, но пък отстраняваха по—малко материал. Ричард знаеше, че дори и с най—малкия свредел би могъл да проникне най—много на половин пръст от последния слой. Паяжината от пукнатинки, която се образуваше след удара на длетото, бе рана в кристалната структура на самия мрамор. Така наранен, камъкът губеше своята полупрозрачност и не можеше добре да се полира.
За да превърнеш камъка в плът, трябва да пристъпиш към последните пластове с внимание, за да останат невредими.
След като тежкото длето свърши работата си по отстраняването на излишния материал, длетата с по—фини остриета щяха да позволят на Ричард да продължи да оформя блока в нужните извивки. Веднъж стигнал на половин пръст от последния пласт, щеше да се залови със назъбените длета — обикновени длета, но със зъбци по края, — за да изсече камъка, без да нарани структурата на мрамора. Грубите резци махаха много камък, оставяйки след себе си неравни вдлъбнатини. Щеше да използва длета с все по—фини и по—фини зъбци, за да заглажда повърхността на творението си. Най—накрая щеше да прибегне до гладки длета, някои от които с дебелина наполовина на малкия му пръст.
Долу на обекта, където дълбаеше грозни сцени на единия от фризовете, другите майстори даваха всичко от себе си, но силите им стигаха едва дотам. След тях оставаха грозни изображения, несръчно обработени и груби, а плътта изглеждаше скована, без ясно очертание на мускул или кост. Човекът в тези скулптури бе лишен от човешката си същност.
С тази статуя Ричард започваше от там, докъдето свършваше другата му работа за Ордена. Щеше да използва едри пили, за да очертае костите, мускулите, дори вените на ръцете. С по—фини пили щеше да отстрани и последните следи от неравности по мрамора и да пусне и най—дребните контури. Щеше да използва пемза, за да изглади следите от фините пили и да подготви повърхността за полиране с абразивна паста, нанасяна първо с кожа, после с парче плат, а най—накрая — със слама.
Свършеше ли добре работата си, щеше да даде образ на мислите си в камък. Плът в камък. Благородство.
Притиснал с палец тежкото кръгло длето към дланта си, той долепи ръка до камъка и усети хладната му повърхност. Знаеше какво има вътре — не само вътре в камъка, но и вътре в самия себе си.