Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Ричард, какво правиш?
— Бях забелязал отзад няколко разклатени тухли. Иска да погледна, преди да отида на работа. Почистих дупките. По—късно ще донеса малко хоросан и ще ги запълня.
Той откъсна туфа трева и хвана с нея дръжката на тигана, измъквайки го от ръката й. Ничи взе тежкия нож въпреки, че бе затъпен и нащърбен от остъргването на тухлите. Той започна да се храни прав, още в двора, като гребеше с дървената лъжица.
— Добре ли си? — попита го тя.
— Да — избоботи той с пълна уста. — Защо?
Тя посочи към къщата.
— Ами, снощи… ми изглеждаше… някак сломен.
Той я изгледа намръщено.
— Е, нима нямам право от време на време да се самосъжалявам?
— Е, сигурно имаш, но…
— Вече премислих.
— И…?
— Това трябва да е моят дар към хората, нали? Ще им дам онзи дар, от който се нуждаят.
— Какво говориш?
Ричард размаха дървената лъжица.
— Братята Нийл и Нарев казаха, че това ще бъде моят дар за хората — и така ще бъде. — Той напъха още една лъжица яйца в устата си.
— Значи ще направиш статуята, която искат?
Преди да е довършила въпроса си, той вече бягаше на горе по стълбите.
— Трябва да взема модела и да отивам на работа.
Тя се спусна след него към стаята. Той дъвчеше, докато вървеше. Когато го настигна в стаята, го завари втренчен в статуята на масата, с пълна с яйца уста. Тя не можеше да разбере какво става — на устните му сияеше усмивка.
Остави тигана на масата и грабна модела.
— Сигурно ще закъснея довечера. Трябва да започна работата си за Ордена, ако мога. Може да се наложи да работя през нощта.
Като ударена от гръм, тя го изпрати с поглед.
Направо не можеше да повярва, че Ричард за пореден е избегнал смъртта. Никога не бе се чувствала по—благодарна за нещо. Не го разбираше.
Ричард стигна до ковачницата малко след като Виктор бе отворил. Работниците му още не бяха пристигнали. Виктор не се изненада да го види — понякога Ричард имаше навика да се отбива преди работа и двамата да сядат на хълма, посрещайки слънцето.
— Ричард! Радвам се да те видя.
— Аз също, Виктор. Искам да поговорим.
Мъжът въздъхна.
— За статуята?
— Точно така — отвърна Ричард, леко изненадан. — За статуята. Знаеше ли?
Последван от приятеля си, Виктор си проправи път през тъмната ковачница, между хаоса от пейки, инструменти и работа.
— О, да, чух. — Пътьом той взе един чук и го метна на мястото му, после премести парче желязо и го остави на една маса — сякаш можеше да подреди планината само с преместването на няколко камъчета и изхвърлянето на счупен клон.
— Откъде чу?
— Брат Нарев ме посети снощи. Каза ми, че е нужно пълно отдаване на работата по Вечния дом, за да можем всички да демонстрираме уважението си към Създателя всичко, с което ни дарява. — Той хвърли поглед през рамо, вървейки към огромния блок каватурски мрамор. — Каза ми, че ще изваеш статуя за входния площад — огромна статуя. Каза, че трябва да я свършиш за откриването.
Доколкото съм чувал от Айшак и останалите, Орденът залага на построяването на подобна монументална сграда като двореца, за да вдъхне сили за по—нататъшна война. В строежа участват цели армии мъже — не само тук, на кариерите далеч из Стария свят, в мините за злато и сребро, в горите, откъдето секат дървения материал. Но дори робите трябва да ядат. Клането на чиновници, водачи и майстори след бунта струва скъпо. С предстоящото откриване мисля, че Брат Нарев иска да покаже на хората истинския прогрес, да ги обедини, да включи и по—незаинтересованите страни в празненството, като си мисли, че така ще избегне бъдещите проблеми.
В тъмнината на затворената стая светлина се процеждаше единствено през процепите на високия таван. Лъчите галеха мрамора и попиваха дълбоко във фината му кристална структура.
Виктор отвори двойната порта, която гледаше към Вечния дом.
— Брат Нарев ми каза, че твоята статуя трябва да представлява слънчев часовник, със Светлината на Създателя, осветяваща мъченията на човешкия род. Аз трябва да приготвя стрелките на слънчевия часовник и циферблата, където ще падат техните сенки. Спомена нещо за светкавица.
Виктор се обърна, очите му проследиха как Ричард оставя модела на статуята върху тясна лавица за инструменти.
— Добри духове … — прошепна ковачът. — Това е ужасяващо.
— Искат да направя това. Искат да бъде статуя, достойна да увенчае главния вход на двореца.
Виктор кимна.
— Брат Нарев ми каза. Каза ми и колко голям ще бъде циферблатът. Поръча бронз.
— Можеш ли да направиш бронзова отливка?
— Не. — Виктор потупа ръката на приятеля си. — Чуй сега добрата новина: малцина са тези, които могат да изпълнят подобна поръчка. Брат Нарев заповяда освобождаването на Приска — специално за изпълнението на поръчката.