Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Искрицата бе угаснала в погледа му — също както някога в погледа на баща й.
Когато той погледна статуята в средата на тяхната маса очите му бяха мъртви. Сякаш самият живот, енергията, надеждата — всичко бе умряло за него. Когато приключи с вечерята си, се запъти към леглото си, без да каже нито дума, и легна с гръб към Ничи.
Тя седеше на масата, заслушана в пукането на пламъка на свещта, загледана в равното дишане на спящия Ричард.
Сякаш духът му бе прекършен. Толкова дълго време бе вярвала, че ще научи нещо от него, когато бъде притиснат от подобни крайни обстоятелства. Явно се е лъгала. Ричард все пак се бе предал. Вече нищо не можеше да научи от него.
Не й оставаше много. Нямаше почти никакъв смисъл да продължава нататък. За миг усети разтърсващата тежест на разочарованието. После и това изчезна.
Празна и безчувствена, тя вдигна паницата и лъжицата и ги пусна в кофата за миене. Изми ги тихо, за да не го събуди, обмисляйки завръщането си при Джаганг. Ричард не беше виновен, че не можеше да я научи на нищо. Вече животът не можеше да я научи на нищо. Край. Майка й се бе оказала права.
Ричард бе страдал достатъчно.
Така щеше да е най—добре.
ПЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Стори й се, че е седяла на масата с ножа в ръце цяла вечност. Наблюдаваше гърба му. Гърдите му се повдигаха плавно с дъха на живота, после потъваха отново. Имаше достатъчно време да забие ножа в гърба му, между ребрата, да прониже сърцето му.
Имаше достатъчно време до изгрев слънце.
Смъртта бе толкова окончателна. Искаше да го погледа още малко. Никога не й омръзваше да го гледа.
След като го направи, нямаше да има възможност да го гледа повече. Ричард щеше да изчезне завинаги. С поразиите, които Хармониите бяха сторили на световете и връзките между тях, вече не бе сигурна дори дали хорските души отиват в света на духовете. Не бе сигурна дори дали отвъдният свят все още съществуваше и дали духът на Ричард щеше да отиде там или просто … ще изчезне завинаги — дали просто той и това, което бе представлявала душата му, няма да престанат да съществуват.
В замаяното си състояние бе загубила представа за времето.
Когато бе вдигнала поглед към новия прозорец, който Ричард бе поръчал за стаята им, небето бе придобило цвета на едноседмична синина.
Свързана с Калан, Ничи не можеше да разчита на магията си, за да свърши с него. Колкото и да не й се искаше, колкото и страшно да й се струваше, щеше да се наложи да използва ножа.
Стисна дървената дръжка на солидното оръжие. Искаше да свърши бързо. Не можеше да понесе мисълта, че той ще страда. Вече бе страдал достатъчно през живота си — не искаше да го кара да страда и в смъртта.
Щеше да се съпротивлява за миг, после щеше да се отпусне и край.
Ричард рязко се обърна по гръб, после седна. Ничи замръзна, все още на стола си. Той разтърка очи. Дали имаше силата да го убие, докато е буден? Дали можеше да го погледне в очите и да забие ножа в гърдите му?
Трябваше.
Така щеше да е най—добре.
Ричард се прозя и се протегна. Скочи от леглото.
— Ничи. Какво правиш? Не си ли си лягала?
— Ами… сигурно съм заспала на стола.
— Е, добре … а, ето го. Трябва ми. — Той грабна ножа в ръката й. — Имаш ли нещо против да го взема? Ще ми трябва. После ще ти го наточа. Няма да успея, преди да тръгна за работа. Би ли ми приготвила нещо за ядене? Умирам от глад. Преди да отида на работа, ще трябва да се отбия при Виктор.
Ничи стоеше като гръмната. Ричард изведнъж отново бе жив. На светлината на лампата, на бледата светлина на зората тя забеляза онзи поглед в очите му. Изглеждаше … решен, уверен.
— Да, добре — каза тя.
— Благодаря — подвикна й той, вече до вратата.
— Къде…?
Но него вече го нямаше. Тя си каза, че сигурно е отишъл в градината за зеленчуци. Но защо ще му е този голям нож? Беше объркана, но тя също сякаш се бе родила наново. Ричард отново изглеждаше себе си.
Извади няколко яйца от шкафа, взе тигана и се запъти към огнището на двора. Въглищата все още тлееха от огньовете от предишната нощ. Внимателно подпали няколко съчки и сложи отгоре по—дебели клонки. Когато пламъкът пое, сложи отгоре тигана направо върху жаравата — яйцата ставаха бързо.
Докато чакаше тиганът да се загрее, дочу странен стържещ звук. На фона на мъждукащия огън не можеше Да види Ричард в градината. Нямаше представа къде е отишъл, нито какво прави. Счупи яйцата и ги изсипа в тигана, черупките изхвърли в кофата край огнището. Разбърка яйцата с дървена лъжица.
Докато се изправяше, хванала дръжката на тигана с полата си, Ричард я изненада, появил се иззад голямото огнище за готвене.