По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Тази история започва да става дяволски сериозна, дори опасна, Арни. Но доколко си сигурен, че е истина?
— Всичко съвпада, Боб. — Ван Дам сви рамене. — Е, не бих казал, че ми харесва, но… нали съм длъжен да мисля как да спечелим предстоящите избори. За Бога, той прави всичко, за да ги изгуби! Непрекъснато ми повтаря, че пет пари не дава за тях, но — замислено процеди ван Дам — може да се окаже, че това ще е най-смелият и великодушен политически акт през този век. Ала не съм сигурен дали ще склони.
— Фаулър знаел ли е?
— Поне аз не съм му казвал. Може би е трябвало да му кажа.
— Почакай малко. Спомняш ли си как Лиз Елиът ми подхвърли онази версия за Райън и…
— Да, и тогава всичко се обърка. Джак се зае лично да оправи бъркотията с военните. Убиха онова момче в хеликоптера. Той още се грижи за семейството му. Обаче и на Лиз не й се размина. Плати си за подлостта в нощта, когато избухна онази бомба в Денвър.
— А Джак наистина го е направил, така ли? Всъщност… знаеш ли, Арни, тази история никога не се е появявала на бял свят в пълни подробности. Фаулър губи самообладание и малко остава да заповяда да изстрелят ракета към Иран… и тогава се намесва Райън… не мога да си представя каква ли паника е царувала тук, в Белия дом… Но как е успял да се справи?
— Как ли? Веднага се обади по телефона, директна връзка с Кремъл. Но първо наруга президента и започна да разговаря директно с Нармонов. Успя да го убеди да върнат старото разпределение на силите. Фаулър побесня и се разкрещя веднага да го арестуват, обаче в това време от Пентагона бяха узнали какво става и нещата се поуспокоиха. Слава Богу, Джак успя да се справи навреме!
На Холцман му бе необходима цяла минута, за да осмисли чутото — всичко съвпадаше с малкото, което му бе известно по случая. Само след два дни президентът Фаулър бе принуден да си подаде оставката — с него бе свършено, ала въпреки това бе намерил кураж да признае, че няма моралното право да управлява страната, след като е заповядал да се изпрати ядрена ракета срещу един невинен град. Райън също беше покъртен от тази драма и искаше веднага да напусне поста си, но после Роджър Дърлинг го бе призовал обратно в Белия дом.
— Но защо тогава Фаулър препоръча Райън пред Роджър Дърлинг? — учуди се репортерът. — Нали не можеше да го понася…
— Защото каквито и грехове да имаше, Боб Фаулър си остана честен политик. Да, не харесваше Джак Райън, може би поради някаква несъвместимост на лична почва… не зная, обаче именно Райън го спаси и тогава той заяви пред Роджър Дърлинг… всъщност знаеш ли какво му каза? „Този мъж си го бива по време на кризи!“ Да, точно това му заяви.
— Жалко, че не е професионален политик.
— Но много бързо усвоява тънкостите на занаята.
— Нали е готов да зареже управлението при първа възможност? Не мога да лъжа, че като човек ми харесва много, обаче политическите му решения…
— Всеки път, когато се опитвам да го анализирам, той успява да отклони вниманието ми и после трябва отново да си припомням, че той никога не действа според предварително разработен план — промърмори Арни ван Дам. — Просто си гледа работата. Аз му нося най-различни документи, той ги изчита и взима решения. Умее да изслушва хората, задава уместни въпроси и веднага запомня отговорите на събеседниците си, но не се влияе от никого, когато взима решения, защото дяволски добре се ориентира кое е полезно и кое — вредно. Но най-важното в цялата тази работа, Боб, е умението му да преметне всеки, който се опитва да го измами. Успява да обърка дори и мен, най-опитния в Белия дом! Но знаеш ли, не това ме смущава. Понякога не съм сигурен дали въобще разбирам към какво се стреми!
— Значи е напълно чужд на методите на висшата политика — тихо отбеляза Холцман. — Но…
Ван Дам кимна разбиращо.
— Да, има едно „но“. Той не е като политиците, с които сме свикнали, но умее да анализира най-сложните ситуации по-добре от всички висши ръководители, посветени в управлението на страната, а те бяха свикнали да разиграват игрите както си знаят. Опитаха се да подлъжат и него, ала тук вече се провалиха.
— Значи ключът към разбирането му е в това, че нищо не може да му се припише — никакво престъпление, никаква вина и прочие… кучият му син! Но нали мрази тази дейност?
— Жалко, че не беше с нас в Средния запад… Да видиш какво стана! Хората се влюбиха в него, а и той се влюби в тях, и това си личеше… по едно време Джак дори се уплаши. Не можеш да схванеш каква е тактиката му, така ли? Ами че именно в това му е силата — той е дяволски праволинеен. При Джак Райън няма завои и това е цялата му стратегия и тактика!
— Но как ще го поднеса на читателите си? Никой няма да повярва — изсумтя Холцман.