За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Конкуренцията на ацтеките беше направо смешна. Двайсетина звероподобни полуоформени изчадия. Като скакалци, налитащи на тигър, те скочиха към Ксипе Тотек. С един замах той разкъса двама от тях и избута останалите назад. Зверовете не се отказаха – това бе възможността им да се измъкнат от преизподнята. Въздухът се изпълни с вой, смях и ридание. Неацтекските кошмари се сляха в един. Явно вярваха, че така ще имат по-голям шанс. Картината бе толкова ужасяваща, че почти ме събуди. Чувствах как започвам да се отделям от съня си. Спомени от реалността наводниха съзнанието ми. Вече си представях как се будя целият треперещ и облян в пот. Изведнъж почувствах как нещо ме сграбчва и отново ме връща в съня. В реалния свят бих се вцепенил от страх или извикал от ужас. В сънищата нещата стояха по-различно. Реакциите на тялото бяха заменени от безкрайно объркване, изпълнило съзнанието ми. Подобно на мотор, който се мъчи да запали без искра, аз въртях на празни обороти, сблъскал се с нещо толкова необяснимо, че дори не бях в състояние да го проумея. Къде? Какво? Как? Въпросите кръжаха около мен като вихър. В далечината ацтеките бяха влезли в кървава битка с огромната химера от кошмари, но това почти не ми правеше впечатление. И тогава се случи… Земята се разцепи и оттам изригна огромно животинско създание. Един поглед към обърнатите му крайници бе достатъчен, за да разбера, че сериозно съм загазил. Пред мен стоеше самият близнак на Куитзалкотл, второто най-влиятелно божество в Щатите – вицепрезидент Ксолотл! Една от ръцете му се стрелна напред и ме сграбчи здраво. Почувствах смазваща болка в гръдния кош.
– Мамка му! – гласът едва успя да премине през устните ми.
Ето това не трябваше да се случва. Бях придобил тяло, а в сънищата това означаваше, че съм уязвим. Колко ли сила бе изразходил вицепрезидентът, за да ме върне в съня? Колко още бе прахосал, за да ми постави обвивка? Сега вече не бях господар на сънищата си, а просто играч като всички останали. За разлика от тях обаче, аз не разполагах с особени умения.
Ксолотл ме приближи към лицето си. Толкова бе огромно! Един негов зъб бе три пъти по-голям от мен.
– Мой си! – гласът му изпълни съзнанието ми, заглушавайки виковете на биещите се кошмари.
Почувствах как се насочвам напред, право към устата му. Щрак! Преди да се усетя, вече падах надолу. Тялото ми се блъсна в земя. Последва болка и шум от счупени кости.
– Предизвикваш ли ме? – отекна гласът на Ксолотл.
В първият момент реших, че говори на мен. Моментално се запитах какво толкова съм направил, та да разгневя божеството, когато видях още една позната фигура. Моят кошмар се беше появил. Бе си избрал формата на крилат воин, обгърнат в струи черна мъгла. В никакъв случай не можеше да се нарече ангел, но бе успял да си открадне подобен вид от надеждите и мечтите ми. Той стоеше спокойно във въздуха и чакаше. Ясно бе, че не е силен колкото вицепрезидента, но аз бях негова територия, така че силите донякъде бяха изравнени. Ацтеките явно бяха стигнали до същия извод, защото Ксипе Тотек и останалите се насочиха към Ксолотл, но бяха посрещнати от нова вълна полуоформени кошмари. Яростта на битката бе привлякла още създания от преизподнята.
– Мислиш, че един е достатъчен да ти отвори вратичката? – изсъска грамадата на вицепрезидента. – А дори да е, ще се справиш ли с нас, веднъж щом влезеш?
Кошмарът ми единствено се усмихна. Едва го бе сторил, когато усетих как се изстрелвам нагоре, като тапа от шампанско. Сънят се разкъса и аз се озовах в спалнята си. Бях на пода, разбира се. Завивката ми беше разкъсана.
Бавно раздвижих пръстите на ръцете си. Чувствах се двойно по-уморен, отколкото бях, преди да си легна. Още десетина минути и щях да съм в състояние да се изправя…