Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Изведнъж Робърт чу нещо, което приличаше на стъпки по чакълестия път. Застана зад хортензиите. Беше тихо и спокойно, но след няколко секунди дочу бавни стъпки — нямаше съмнение, че бяха стъпки, — чийто звук се смесваше с цвъртенето на скакалците. Дали това беше полицейска охрана? Най-сетне? Едва ли, помисли си Робърт. В полицията надали знаеха, че той си е вкъщи тази вечер. Целият в слух, Робърт се наведе и стисна здраво дървото.
Пред погледа му се появи висока тъмна фигура — стоеше точно до алеята, там, където свършваше неговият парцел. Беше Грег. Грег се движеше към къщата: огледа се отляво и отдясно, след това отново се обърна към къщата и страничния прозорец откъм пътя — спуснатите транспаранти образуваха черен квадрат, ограден от тънки ивици светлина. Стъпвайки на пръсти, Грег се приближи към вратата. И двата пъти Грег беше стрелял през прозореца вляво от вратата.
Робърт прецени, че разстоянието между тях е пет-шест метра. За да стигне до прозореца, Грег трябваше да извърви още два-три метра, а тогава щеше да се скрие зад ъгъла на къщата и да излезе извън полезрението на Робърт. Точно сега, когато цвъртенето им му беше толкова нужно, скакалците бяха притихнали, сякаш, изпълнени с почуда и интерес, очакваха да видят какво ще стане.
Видя профила на Грег. Грег имаше съсредоточен вид, беше оставил пистолета между ръцете си върху ниския перваз и с палци се опитваше да повдигне прозореца. Робърт видя, че прозорецът се повдигна, но знаеше, че транспарантите покриват и перваза. Грег взе пистолета. Робърт хукна, пробяга разстоянието между тях и точно когато Грег се обърна към него, стовари дървото върху главата му.
Пистолетът гръмна.
Проснат на земята, Грег пъшкаше и се опитваше да се повдигне.
Робърт беше захвърлил дървото. Понечи да удари Грег с юмрук, но се въздържа. Грег не можеше да стане. Робърт взе черния пистолет, който лежеше до коленете на Грег. Грег изпсува, без да вдига поглед от земята. Робърт чу как някой тича по пътя — стъпките идваха откъм къщата на Колби.
— Вие ли сте, мистър Колби? — извика Робърт.
Колби беше с ловна пушка.
— Какво става тук?
Грег се опитваше да се изправи и на няколко пъти се бутна в къщата, като че ли беше пиян.
— Копеле — промърмори задъхан той. — Копелета…
— Това е Уинкуп — каза Робърт.
— Какво правите с този пистолет? — попита Колби тихо, без да снема поглед от пистолета в дясната ръка на Робърт.
— Взех го от Уинкуп — каза Робърт. — Бихте ли останали при него, докато намеря нещо да го вържа? — Робърт остави слисания Колби и влезе вътре.
Пластмасовото въже, което търсеше, не беше нито в първия, нито във втория кашон. Най-сетне го намери в кашона, където бе прибрал галошите и по-голямата част от обувките си. Докато вървеше към вратата, размота розовото въже. Колби стоеше в светлината близо до предната веранда и го гледаше; държеше пушката напряко на тялото си, готов да я насочи и да започне да стреля. Грег беше на няколко метра от него.
— Къде му е пистолетът, мистър Форестър? — попита Колби.
— Вътре — каза Робърт и направи жест с глава.
— Бихте ли му го донесли? — каза Колби.
На Робърт му трябваха няколко секунди, за да разбере какво говори Колби.
— А, не, не бих — каза Робърт и тръгна с въжето към Грег, който отстъпи назад. Грег сви ръцете си в юмруци, готов да се бие. Робърт сви на свой ред десния си юмрук, но точно преди да го стовари върху Грег, чу гласа на Колби:
— Не мърдайте, Форестър!
Робърт се обърна към Колби и направи няколко крачки назад, за да може да вижда и него, и Грег.
— Може би не ме разбрахте, мистър Колби? Това е Грег Уинкуп, този, който стреля по мен. Сега косата му е по-къса, но…
— Така значи — каза Колби. — И да е Уинкуп, и да не е, вие кой сте, че да го връзвате? — Свъси посивелите си рунтави вежди. — Ще влезете вътре и ще му донесете пистолета, за да не почна аз да стрелям.