Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Не, макар че ме е канила.

— Какво значи „канила“? — попита цивилният с раздразнение. — На вечеря?

Другите полицаи се изкискаха.

— Да, например. Никога не съм ходил.

— Хм. Дайте ми телефона й.

Грег се поколеба. Но те ще намерят номера й, дори и да не им го каже. Затова им го каза. Цивилният отиде до преградата и поиска да го свържат.

Обадиха се у Ники, но напразно.

— Кой друг? — попита цивилният, след като се върна при него. — Кои друг ви помагаше в Ню Йорк?

Грег се намръщи.

— Какво значение има кой ми е помагал?

— А, най-обикновено любопитство, Уинкуп. Да си попълним онова, което ни липсва. — Цивилният се ухили срещу него.

Грег видя, че са престанали да записват. Сега просто го дразнеха. В този момент влязоха трима души — двама полицаи и един цивилен с наперената походка на ченге. Беше нисък, със сив костюм и сива шапка, нахлупена отзад на тила му. Викаха му Липи. Значи това беше Липенхолц. Сега Грег си спомни, че беше срещал името му във вестниците. Беше следовател. Цивилният, който разпитваше Грег, разказваше на Липенхолц нещо с нисък глас, а Липенхолц гледаше Грег и кимаше с глава.

— Да, преди малко бях при Форестър — каза Липенхолц и се захили. — Съседите на Форестър…

Грег не можа да чуе по-нататък. След това Липенхолц каза:

— Така ли? Това е интересно. Значи бившата мисис Форестър.

— Опитахме се да се свържем с нея по телефона. Не отговаря.

Липенхолц даде знак и един от полицаите, които бяха дошли с него, се приближи до Грег и извади от джоба си белезници.

— Това е напълно излишно — каза Грег и стана, готов да си тръгне.

— Дайте си тук ръката — отговори му полицаят.

Едната гривна се заключи около дясната ръка на Грег, а другата — около лявата ръка на полицая.

После се качиха в една кола и пътуваха дълго и в мрак до Ритърсвил. Само дванадесет мили — Грег знаеше, че са толкова, — но му се сториха двойно повече. Липенхолц и полицаите говореха за футбол и не му обръщаха никакво внимание. Пристигнаха в полицейския участък в Ритърсвил — по-потискаща и стара сграда от онази в Лангли. Там трябваше да отговаря на същите въпроси. Очакваше, че Форестър също ще е в полицията, и изпита известно облекчение, когато не го видя. И тук го попитаха дали той е стрелял в къщата на Форестър, но този път Липенхолц имаше и датите.

— В какво ме обвинявате? — недоумяваше Грег. — Защо се държите с мен така? — Беше все още с белезници, седнал, а полицаят до него стоеше прав.

Липенхолц избухна в смях и от устата му излетяха кълбета дим.

— Нападение с телесна повреда, нападение със средна телесна повреда и убийство, ако докторът умре.

— Убийство или непредумишлено убийство? — попита Грег.

— Убийство. Искали сте да улучите Форестър, а сте улучили друг човек, който може и да умре. Това е убийство, Уинкуп.

Грег почувствува как нещо в стомаха му се преобърна.

— Той още не е умрял.

— Още не е.

— И няма да умре от моя куршум — каза Грег. — Нали прочетох във вестниците. Ще умре от мозъчно сътресение.