Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
„Добре”, помисли Мат и тръгна обратно към командния пост. Елейн правеше каквото трябва, а Талманес беше уловил сигнала му. Сега идваше истинското предизвикателство.
Можеше ли да склони Тюон да направи каквото искаше?
Галад поведе конницата на Чедата на Светлината в помитаща атака покрай Мора, близо до руините. Тролоците бяха построили тук още понтонни мостове и във водата плуваха трупове, гъсто като есенни листа във вир. Стрелците си бяха свършили работата добре.
Тролоците, най-сетне прехвърлили реката, трябваше да се сразят с Чедата. Галад се наведе, стиснал здраво пиката, и прониза врата на един изгърбен звяр с меча муцуна. Продължи напред и от върха на пиката плисна кръв, докато тролокът падаше на колене.
Галад пришпори коня си Сидама през гъмжилото от тролоци, като ги събаряше или ги принуждаваше да отскачат от пътя му. Силата на една конна атака беше в това - отхвърлените от него настрани щяха да бъдат стъпкани от следващите конници.
След щурма на конниците последва залп от мъжете на Трам, които стреляха в пъплещите по двата бряга на реката тролоци.
Голевер и още няколко Чеда догониха Галад, след като щурмът им, помел по дължината на първия ред тролоци, приключи и пред тях нямаше повече врагове. Спряха рязко конете, обърнаха и препуснаха обратно към малките разкъсани групи войници, които се сражаваха сами.
Бойното поле беше огромно. На Галад му отне близо час, докато измъкне всички от боя и ги прати да се оттеглят към руините, за да може Трам или някой от капитаните му да ги прегрупира. Първоначалните части се бяха смесили. Вече не само наемници яздеха с Чедата. Галад имаше геалданци, бойци от Крилатата гвардия и двама Стражници под своя команда. Клайн и Аликс. И двамата бяха загубили своите Айез Седай. Галад не очакваше точно тези двамата да оцелеят дълго, още повече че се биеха с ужасяваща ярост.
След като прати поредната група оцелели към руините, Галад подкара Сидама ходом, заслушан в учестения му дъх. Низината до реката се беше превърнала в каша от трупове и кал. Каутон се беше оказал прав, като бе оставил Чедата на позиция тук. Галад май го беше подценявал.
- От колко време се бием според теб? - попита Голевер. Табардът му беше отпран и се виждаше ризницата отдолу. Няколко брънки от дясната страна бяха скъсани от тролокски меч. Ризницата бе издържала на удара, но петното кръв издаваше, че много от брънките са се набили през подплатата и в хълбока на Голевер. Кървенето не изглеждаше опасно, тъй че Галад си замълча.
- Минава пладне - каза Галад, макар да не можеше да види слънцето от облаците. Беше почти сигурен, че са минали вече поне четири-пет часа.
- Мислиш ли, че ще спрат за нощта? - попита Голевер.
- Съмнително. Ако тази битка изобщо продължи толкова дълго.
Голевер го погледна угрижено.
- Смяташ, че…
- Не мога да следя какво става. Каутон прати толкова много части тук и изтегли всички от Височините, доколкото мога да разбера. Не знам защо. А водата в реката… Не ти ли се струва, че намалява? Боят нагоре по течението да върви лошо… - Поклати глава. - Ако можех да видя повече от бойното поле, щях да разбера плана на Каутон.
Беше войник. Един войник няма нужда да разбира цялото сражение, за да изпълнява дадените му заповеди. Само че Галад обикновено успяваше да сглоби в ума стратегията на своята страна от дадените му заповеди.
- Представял ли си си изобщо някога толкова голямо сражение? - каза Голевер и се огледа. Пехотата на Арганда отблъскваше тролоците при реката. Все повече и повече Твари на Сянката се прехвърляха. Галад едва сега осъзна, че реката съвсем е спряла да тече.
А през последния час Тварите на Сянката се бяха укрепили на брода. Боят щеше да е тежък, но поне числено бяха почти изравнени след всичките тролоци, които бяха избили. Каутон беше знаел, че реката ще спре да тече. Точно затова беше пратил толкова много войски тук, за да запуши нахлуването от другата страна.
„Светлина - помисли Галад. - Наблюдавам Играта на Домове на самото бойно поле.” Да, наистина беше подценил Каутон.
Оловна топка с червена лента падна от небето на двайсетина крачки пред него и разби черепа на един мъртъв тролок. Далече горе ракенът изпищя и продължи по пътя си. Галад смуши Сидама напред, а Голевер слезе да вземе пуснатото писмо. Порталите бяха полезни, но ракените можеха да виждат бойното поле като на длан, да различат определени хора по знамената и да доставят заповеди.
Голевер подаде писмото на Галад и той извади списъка с кодове от кожения калъф, който носеше в ботуша си. Шифърът беше прост - списък с числа, с думи срещу тях. Ако в заповедта не се използваше подходящата дума със съответстващото й число, значи беше подозрителна.