Сияйни слова

Това не би им се понравило. Мраизе ѝ обясни, че членовете на Призрачната кръв рядко се убиват един друг. Но също така показа, че тя не е сред тях, още не. Подчерта го, сякаш даваше разрешение на онези, които слушаха.

В името на ръката на Талат, в какво се забърка?

Чак сега ли се замисляш?, рече си тя, докато заобикаляше хълма. Каретата беше пред погледа ѝ, а кочияшът се беше изтегнал отгоре, с гръб към нея. Шалан притеснено погледна през рамо. Засега никой не я следеше, поне тя не забелязваше.

— Някой гледа ли, Шарка? — попита тя.

— Ммм. Аз. Не хора.

Скала. В скицата за Мраизе тя нарисува скала. Без да се замисля, по инстинкт и доста уплашено, тя издиша Светлина и изобрази същата скала пред себе си.

После пъргаво се скри в образа.

Вътре беше тъмно. Шалан се сви в камъка и притисна крака към гърдите си. Стори ѝ се недостойно. Онези, с които Мраизе работеше, надали вършеха такива глупости. Бяха опитни, ловки, способни. Бурята да го отнесе, навярно въобще не беше нужно да се крие.

Въпреки това остана вътре. Погледите на другите… начинът, по който Мраизе говори…

По-добре да е прекалено предпазлива, отколкото лековерна. Умори се хората да приемат, че не е способна да се грижи за себе си.

— Шарка — прошепна тя. — Върви при кочияша. Кажи му следното с моя глас: „Влязох в каретата, докато ти не гледаше. Не поглеждай. Трябва да си ида тайно. Откарай ме обратно. Спри пред лагерите и брой до десет. Ще си тръгна. Не поглеждай. Ти получи парите си и мълчанието беше част от сделката.“

Шарка избръмча и тръгна. След малко колата затрополи по пътя, теглена от паршите. И не след дълго Шалан чу чаткането на копита. А не беше забелязала коне.

Чакаше тревожно. Щеше ли някой от Призрачната кръв да забележи, че тази скала не е на мястото си? Щяха ли да се върнат да я търсят, след като видеха, че не излиза от каретата при лагерите?

А може изобщо да не бяха тръгнали подире ѝ. Може да проявяваше прекалена мнителност. Чакаше и страдаше. Пак заваля. Какво щеше да стане с образа? Камъкът, който нарисува, беше влажен, така че нямаше да се издаде със сух образ. Ала дъждът явно минаваше през него, понеже я мокреше.

Трябва някак да гледам навън, докато се крия, помисли тя. Дупки? Възможно ли беше да ги направи в образа? Може би…

Гласове.

— Ще трябва да разберем колко знае той — каза гласът на Мраизе. — Ще отнесеш тези страници на майстор Тайдакар. Близо сме, но се оказва, че и приятелчетата на Рестаре са близо.

Отговори му дрезгав глас, който Шалан не разбра.

— Не, този не ме притеснява. Старият глупак сее безредие, но не посяга на властта, която случаят му предлага. Крие се в нищожния си градец, слуша песните му и си въобразява, че има роля в световните събития. Няма представа. Той не е ловец. Онова създание в Тукар обаче е нещо друго. Не съм убеден, че е човек. Ако е човек, определено не е от местната порода…