Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Нямаха седло за него, а и не че имаше потребност от такова. Елин знаеше, че всеки ездач, когото той приемеше на гърба си, никога нямаше да се строполи на земята.
Някои от войниците падаха на колене, когато минаваше с гордия елен покрай тях. Дори Каол и Дориан сведоха глави в поклон.
Роуан, яхнал даргански кон с огнени очи, само кимна. Като че открай време очакваше да я види там, начело на армия, препускаща към Оринт.
Елин носеше бойната си корона и бронята, която бе събрала в Аниел. Фенрис и Лоркан се бяха погрижили за въоръжението ѝ.
Ирен, Елида и лечителните щяха да останат най-отзад, докато не се окажеше безопасно руките да ги пренесат зад стените на Оринт. Дориан и Каол щяха да поведат планинците от Белия зъб в десния фланг, а хаганските наследници щяха да предвождат левия. Сартак и Несрин щяха да излетят с руките. Елин, Роуан, Фенрис, Лоркан и Гавриел щяха да останат начело на централната част на армията.
Като наближиха планинските подножия пред Оринт, след които щяха да стъпят на Тералиската равнина, откъдето щяха за пръв път да зърнат обсадения град, войската се разпръсна.
Страховита, пулсираща тишина обзе Елин.
Приказният бял град, сияел някога между реката, равнината и планините...
Сега тънеше в пушилка, хаос и ужас. Тюркоазените води на Флорин чернееха от валгска кръв.
Гигантските размери, кошмарният тътен на армията, струпана край каменните стени, в небето над тях...
Елин не бе предполагала, че Морат може да събере толкова многобройна войска. На нейния фон Оринт изглеждаше като малък, крехък скъпоценен камък.
- Почти са разбили западната порта - обяви Фенрис, видял разрухата с елфическото си зрение.
Хаганската армия се разгръщаше около тях по протежение на подножието. Подобно на гребена на вълна, готова да се разбие във врага. Но дори дарганските воини се колебаеха пред чудовищното множество между тях и града, а конете им тъпчеха нервно земята.
Роуан оглеждаше врага с мрачно, но все така неустрашимо лице.
Толкова много войници. И цял легион Железни зъби над тях.
- Крочанките се бият по крепостните стени - каза Гавриел.
Елин също виждаше червените им пелерини.
Манон Черноклюна не бе нарушила клетвата си.
И Елин нямаше да наруши своята.
Тя сведе поглед към ръката си, скрита под ръкавицата на бронята ѝ. Към мястото, където някога бе имало белег.
Кълна се, че колкото и далеч да стигна, колкото и да ми коства, поискаш ли помощта ми, ще дойда.
Нямаше време за речи. Да обединява войниците зад себе си. Бяха готови. Тя също.
- Надуй рога! - нареди на Лоркан и той се подчини.
Глашатаите на хаганската армия също вдигнаха рогове и воят им се превърна в единен, грохотен екот, който се разля стремително към Оринт.
Надуха роговете втори път.
Елин извади Голдрин от ножницата му на гърба си, взе щита си и разпери легендарния меч към небето. Частица от магията ѝ прониза рубина в дръжката му и той лумна с червен пламък.
Дарганските воини посочиха врага със сулдовете си и вятърът забрули сноповете конска грива по краищата им.
Надолу по фронтовата линия принцеса Хасар и принц Кашин насочиха собствените си копия към вражеската армия. Дориан и Каол сториха същото с мечовете си.
Роуан извади своя с едната си ръка, а с другата хвана здраво брадвата. Лицето му беше все така каменно. Непреклонно.
Роговете нададоха трети, последен вой, който отекна по окървавеното поле.
Господаря на Севера се изправи на задни копита, повдигайки Голдрин още по-нависоко в небето, и Елин отприщи огнена светкавица през рубина му - сигнала, който армията зад нея очакваше.
За Терасен. Всичко за Терасен.
Господаря на Севера, пак стъпи на четири крака и препусна напред с горящ между величествените му рога безсмъртен пламък. Войската около и зад нея се стече надолу по хълма, набирайки скорост с всяка стъпка, устремена към задните редици на Морат.
Към Оринт.
Към дома.
***
Армията се спусна в яростен, самоотвержен бяг към врага.
Кралицата, яхнала елена, летеше храбро към черните легиони. Завъртя меча в ръката си - веднъж, два пъти, а с другата притисна щита към тялото си.
Безсмъртните воини от двете ѝ страни също не се поколебаха нито за секунда, вперили кръвожадни погледи в демонските орди.
Хаганската кавалерия вече препускаше до нея, оформяйки фронтовата линия, задържайки я, докато наближаваха с тътнеща мощ задните редици на моратската армия.
Врагът вече се обръщаше към тях. Насочваше копията си към тях, прегрупираше стрелците си.