Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Ранд пъхна ръката й под мишницата си, потупа я и каза:
— Не се бой. Всичко ще свърши добре.
Щеше да го попита какво търсят те тук, но се побоя, че ще й каже.
Дарлин и Каралайн се бяха скрили сред тълпата, но докато един кланящ се слуга с червени, зелени и бели ивици върху черните си маншети предлагаше поднос със сребърни бокали на Ранд и Мин, Каралайн се появи отново — отхвърляше настойчивите увещания на някакъв мъж с остро лице и червени дрехи. Той я изгледа ядно в гърба, докато тя си взимаше бокал с пунш и махаше с ръка на слугата да се отдръпне, и Мин затаи дъх, забелязала аурата, която изведнъж проблесна около него — като грозд от отоци, толкова потъмнели, че чак черни.
— Пазете се от този човек, лейди Каралайн. — Не можа да се спре. — Той ще убие всеки, за когото си помисли, че стои на пътя му; ще го убие за едното нищо, ще убие всекиго. — И стисна здраво зъби, за да млъкне.
Каралайн погледна през рамо към внезапно обърналия им гръб непознат.
— За Давед Ханлон спокойно бих го повярвала — отвърна тя кисело. — Неговите Бели лъвове се сражават за злато, не и за Кайриен, и плячкосват по-алчно и от айилците. В Андор, изглежда, е станало твърде горещо за тях. — Последното — с кос поглед към Ранд. — Торам му е обещал много злато, струва ми се, както и имения, доколкото знам. — Очите й стрелнаха Мин. — Познаваш ли го, Джайси?
Мин само поклати глава. Как да й обясни какво бе разбрала за този Ханлон току-що — че ръцете му ще почервенеят от нови и нови насилия и убийства преди да умре? Само да можеше да разбере кога или кого… Ала знаеше само, че ще го направи. Все едно, и да кажеше за видението си, това не го отменяше; това, което видеше, просто ставаше, все едно кого ще предупреди. Понякога, преди да се вразуми, се беше случвало тъкмо защото беше предупреждавала.
— Чух за Белите лъвове — каза хладно Ранд. — Сред тях има и Мраколюбци. — Бяха част от бившите воини на Гебрил: това поне Мин го знаеше, но почти нищо повече, освен че лорд Гебрил всъщност се беше оказал самият Рахвин. Изглеждаше съвсем логично войниците, служещи на един от Отстъпниците, да включват и Мраколюбци.
— А за оногова какво ще ми кажеш? — Ранд кимна към някакъв мъж в другия край на шатрата, по чието дълго тъмно палто имаше също толкова ивици, колкото по роклята на Каралайн. Доста висок за кайриенец, но поне с една глава по-нисък от Ранд, мъжът изглеждаше тънък, ако се изключеха широките му рамене, и смайващо хубав, с волева брадичка и леко прошарена коса. Но странно защо очите на Мин се приковаха в спътника му — кльощав дребен човечец с огромен нос и широки клепнали уши, в червен копринен сюртук, който никак не му беше по мярка. Той непрекъснато опипваше извитата кама на колана си, красиво изделие в златна кания с голям червен камък на върха на дръжката — камъкът сякаш поглъщаше околната светлина. Около него тя не видя аури. Стори й се някак смътно познат. И двамата гледаха към нея и Ранд.
— Онзи там — каза Каралайн — е самият лорд Торам Риатин. И неговият неотлъчен спътник напоследък, господин Мордет Джераал. Омразен дребосък. Само като срещна очите му и ми се дощява да си взема баня. И двамата ме карат да се чувствам нечиста. — Тя примигна, сама изненадана от думите си, но бързо се съвзе. Мин имаше чувството, че малко неща могат да извадят Каралайн Дамодред от равновесие — в това отношение тя много приличаше на Моарейн. — На ваше място много бих внимавала с тях, братовчеде Томас — продължи тя. — Може да сте изковали някое чудо или някоя тавиренска работа над мен — и може би дори над Дарлин — макар че не мога да кажа какво ще се получи, обещания не давам — но Торам ви мрази от дън душа. Не беше чак толкова лош преди с него да се сдружи този Мордет, но оттогава… Ако зависеше от Торам, щяхме да щурмуваме града веднага, още през нощта. Загинете ли вие, твърди той, айилците ще си идат, но мисля, че напоследък той се домогва повече до вашата смърт, нежели до трона.
— Мордет — промълви Ранд. Очите му се бяха приковали в Риатин и кльощавия човечец. — Името му всъщност е Падан Фейн и за главата му давам сто хиляди златни крони.
Каралайн едва не изтърва бокала си.
— Кралици са били откупувани за по-малко. Какво е направил?