Хиляда и една нощ. Том II

Разправят, царю честити, че Зейн ал-Мауасиф плеснала с ръце и възкликнала:

— Масрур, няма по-добър мъж от тебе! Нека погинат всичките ти врагове!

Влязла в покоите си и го викнала при себе си. Последвал я той, прегърнал я, притиснал я към себе си, целунал я и накрая получил онова, което си мислел, че никога няма да стане. Щастлив бил от този дар и от огромната сладост. А после тя му рекла:

— Масрур, за тебе по мене вече няма нищо забранено, а у мене остана нещо от тебе! Сега вече сме възлюблени! — тя му върнала всичко, което била взела от него, и запитала: — Масрур, а ти имаш ли градина да дойда в нея и да се срещнем пак там?

— Да, имам градина и няма друга като нея! — отговорил той.

Прибрал се у дома, наредил на неволниците си да приготвят много гозби, да подредят голяма и богата трапеза като за най-видни гости, а после пратил да поканят Зейн ал-Мауасиф. Дошла тя с двете си неволници, яли двамата, пили и се веселили, въртяла се чашата помежду им, отпуснали се душите им и се любили до безкрайност.

— Масрур! — рекла тя. — Измислих нежна песен и искам да ти я изпея с уд!

Взела уда в ръка, настроила струните, дръпнала ги, зазвучала нежна мелодия и тя запяла: