Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Да, сър.
— Праховете за детето в голямата къща с новото семейство и хапчетата, дето се вземат четири пъти дневно, за сприхавия стар джентълмен с подаграта?
— Да, сър.
— Тогава затвори вратата и стой зад тезгяха.
— Е — рече мистър Уинкл, щом момчето се оттегли, — работите съвсем не вървят толкова зле, колкото ми ги представяте. Ето че изпращате и лекарства.
Мистър Боб Сойър надзърна в дюкяна, да не би някой чужд човек да чуе, и като се наведе към мистър Уинкл, му каза, понижавайки глас:
— Той всичко оставя на грешни адреси.
Мистър Уинкл изглеждаше озадачен, а Боб Сойър и приятелят му се засмяха.
— Видите ли — продължи Боб, — той отива до някоя къща, позвънява на черния вход, пъха без обяснения пакета с лекарства в ръцете на някой слуга и изчезва. Прислужникът занася пакета в столовата; господарят го отваря и чете бележката: „Течното лекарство само преди лягане; хапчетата както преди; мазилото — както обикновено; не забравяйте праховете. От Сойър, приемник на Нокморф. Лекарските рецепти акуратно изпълнени“ и тъй нататък. Показва бележката на жена си — тя я прочита; бележката слиза долу при слугите — и те я прочитат. На следния ден момчето пак се явява: „Много съжалява — негова грешка — премного работа — безброй пакети за разнасяне — поздрави от мистър Сойър, приемник на Нокморф.“ Запомнят името, приятелче, а туй е най-главното в лекарската практика. Да сте ми жив и здрав, драги мой, та това е по-добро от всички реклами на света. Имаме едно четириунциево шише, дето е обиколило половин Бристол и още ще върши работа.
— Да, боже мой, разбирам — забеляза мистър Уинкл. — Какво чудесно хрумване!
— О, ние с Бен имаме десетина подобни — отвърна много весело Боб Сойър. — Човекът, който пали фенерите, получава осемнадесет пенса седмично, за да звъни по десет минути вечер при всяка своя обиколка насам; а моят прислужник винаги се втурва в църква точно преди да почнат псалмите (когато хората нямат какво да правят, а само се оглеждат), и ме извиква с ужас и почуда, изписани по лицето. „Боже господи — казват си всички, — някой отведнъж се е почувствувал зле! Викат Сойър, приемника на Нокморф. Колко много работа има този млад човек!“
След като разбулиха по този начин някои от тайните на медицината, мистър Боб Сойър и приятелят му, Бен Алън, се облегнаха назад в съответните си кресла и бурно се разкикотиха. Щом се насмяха до насита, заговориха на други теми, по-близки до сърцето на мистър Уинкл.
Струва ни се, че вече сме намеквали за склонността на мистър Бенджамин Алън да изпада в сантиментално настроение след бренди. Случаят не е необикновен и ние лично бихме могли да потвърдим това явление: имали сме на няколко пъти работа с пациенти, проявяващи същите признаци. Точно в този период на своето съществуване мистър Бенджамин Алън имаше сякаш по-остро предразположение към разнеженост от когато и да било; причината на това заболяване бе накратко следната. Той бе останал при мистър Боб Сойър в продължение на около три седмици; мистър Боб Сойър не се отличаваше особено със своето въздържание, нито пък Бенджамин Алън издържаше много-много на чашките; като последица през току-що упоменатото от нас време мистър Бенджамин Алън непрекъснато се колебаеше между състояние на „пийнал“ и „мъртво пиян“.
— Драги приятелю — подхвана мистър Бен Алън, възползувайки се от краткото отсъствие на мистър Боб Сойър, озовал се зад тезгяха, за да даде няколко пиявици от втора ръка, вече споменати от нас, — драги приятелю, аз съм много нещастен.
Мистър Уинкл заяви, че от все сърце съжалява за това съобщение и поиска да узнае дали не може да стори нещо, за да облекчи мъките на страдащия студент.
— Нищо, мили приятелю, нищо — отвърна Бен. — Помните ли Арабела, Уинкл? Моята сестричка Арабела… такова едно момиченце с черни очи, Уинкл… бяхме заедно на гости у Уордл? Не знам дали сте я забелязали, Уинкл, едно много мило момиченце. Може би моите черти ще ви помогнат да си припомните нейното лице.
Никакво усилие не бе необходимо за мистър Уинкл, за да си представи образа на чаровната Арабела; и това бе щастливо обстоятелство, защото чертите на брат й съвсем не биха могли да освежат паметта му, ако би било необходимо. Той отговори с възможно най-голямо самообладание, че прекрасно си спомня девойката, за която става дума, и че искрено се надява тя да е в добро здраве.
— Нашият приятел Боб е чудесно момче, Уинкл — беше единственият ответ на мистър Бен Алън.