Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Мистър Уинкл се покашля и започвайки да разбира как стоят нещата, придоби важен вид.
— Аз оставих бележка за вас — продължи Даулър. — Казах, че съжалявам. Наистина съжалявам. Неотложна работа ме доведе тук. Вие сте останали неудовлетворен. Последвали сте ме. Искали сте устно обяснение. Прав сте. Приключваме тази история. Аз свърших неотложната работа. Връщаме се утре. Елате с мен.
Докато Даулър даваше своите обяснения, мистър Уинкл приемаше все по-внушителна осанка. Тайнственото естество на техния разговор в началото се изясни; мистър Даулър питаеше същата неприязън към дуелирането, както той самият; накратко казано: тази вилнееща, ужасна личност беше един от най-забележителните страхливци на земята и тълкувайки отсъствието на мистър Уинкл през призмата на личната си уплаха, бе предприел същата стъпка като него и благоразумно се бе оттеглил, докато възбудата в душите поутихне.
Щом истинското положение на случая се изясни в ума на мистър Уинкл, той прие много страшен вид и каза, че бил напълно удовлетворен; но същевременно го каза с тон, неоставящ у мистър Даулър ни най-малко съмнение колко ужасно нещо щяло да последва, ако не беше удовлетворен. Мистър Даулър, изглежда, бе поразен в подходяща степен от великодушието и снизходителността на мистър Уинкл и двете воюващи страни се разделиха за нощта с многобройни уверения за вечна дружба.
Към дванадесет и половина часа, когато мистър Уинкл вкусваше пълната наслада на първия си сън, той бе неочаквано пробуден от високо почукване на спалната му врата и когато то бе повторено с още по-голяма настойчивост, той бе принуден да се надигне в леглото и да запита кой чука и какво има.
— Извинете, сър, дошъл е един младеж и казва, че искал веднага да ви види — отговори гласът на камериерката.
— Един младеж! — възкликна мистър Уинкл.
— Няма грешка за туй, сър — отвърна друг глас през дупката на ключалката. — И ако туй интересно същество не го пуснете вътре, без да чака, много е възможно краката му да влязат при вас преди главата.
След като намекна за тази вероятност, младежът леко ритна по долния квадрат на вратата, сякаш да придаде сила и тежест на своята забележка.
— Вие ли сте, Сам? — попита мистър Уинкл и скочи от леглото.
— Съвсем не може да се установи самоличността на някой джентълмен до степен на пълна сигурност, ако не сте го видели, сър — поучително отвърна гласът.
Мистър Уинкл, без да се съмнява особено много кой бе младежът, отключи вратата; едва-що го бе сторил и мистър Уелър се втурна стремглаво в стаята, внимателно отново заключи отвътре, спокойно сложи ключа в джоба на жилетката си и след като изгледа мистър Уинкл от глава до пети, рече:
— Ама много своенравен млад джентълмен сте наистина, сър!
— Какво означава това ваше държане, Сам? — възмутено попита мистър Уинкл. — Веднага се махайте оттук. Какво означава това, сър?
— Какво означава ли? — отвърна Сам. — Хайде, сър; туй май е доста тлъстичко, както казала младата дама на продавача, когат’ й дал пай със свинско, дет било само сланина. Какво означава! И таз хубава!
— Отключете вратата и незабавно напуснете стаята, сър — рече мистър Уинкл.
— Аз ще напусна ей таз стая, сър, точно тогаз, когат’ и вий я напуснете — отвърна Сам строго и седна много тържествено. — Ако се наложи да ви изнеса на гръб, то, разбира се, ще изляза мъ… ъничко нещо преди вас; но позволете да се надявам, че няма да ме подтикнете към крайности; туй са думите на някакъв джентълмен към един охлюв, дето не искал да излезе от черупката си при убождане с карфица и следователно джентълменът почнал да се бои, че ще бъде принуден да го счупи на вратата на салона. — Завършвайки това необикновено дълго за него обръщение, мистър Уелър сложи ръце върху коленете и погледна мистър Уинкл право в лицето с израз, показващ, че той съвсем няма намерение да се шегува с него.
— Вий сте любезен младеж, сър, няма що да се каже — продължи мистър Уелър с укоризнен тон, — щом карате този мил човек, нашето началство, да се меша в разни фантасмагории, пък той твърдо си е решил да държи на принципите докрай. Вий сте много по-лош от Додсън, а пък Фог аз го намирам истински ангел пред вас! — Мистър Уелър придружи това последно изявление с изразително плясване по двете си колене, после скръсти ръце и се изпъна назад в стола си, сякаш очакваше защитната реч на престъпника.
— Добри ми друже — отвърна мистър Уинкл, като протегна ръка; а зъбите му непрекъснато тракаха, докато говореше, защото по време на цялата лекция на мистър Уелър беше останал по нощните си одеяния. — Добри ми друже, аз уважавам вашата привързаност към моя отличен приятел и много съжалявам наистина, загдето му създадох нов повод за безпокойство. Хайде, Сам, хайде.