Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Харесвам как сте облечена… Ваше дело ли е?
Тя го изгледа, стресната.
— Искам да кажа, черната рокля с цип отпред и отзад, тясното и късо дънково яке, ръкавиците до китките, брошката, дългият шал…
Тя ококори очи.
— Ми да… роклята е моя, авторска… За Н&М — излъга тя с апломб. — Проект, който ми възложиха. Акцентът на зимната им колекция.
В погледа му проблесна искра на уважение.
— Изглеждате ми млада.
— И какво от това?
— Права сте… идиотско е да го казвам.
— Не съм ви карала да го казвате.
— Работя в „Банана Рипъблик“. Завеждам дизайнерския отдел. Много ми допада стилът ви… Предлагам ви сделка. Елате за два месеца при нас, вие ще правите предложения, ще давате идеи, аз ще ви плащам. Много добре, при това…
— Имате ли визитка?
— Да.
Той й подаде визитната си картичка с името, длъжността, „Банана Рипъблик“.
— Мога ли да я запазя?
— Не ми отговорихте.
— Имам агент, ще му се обадите и той ще ви запознае с условията ми.
— Ще ми дадете ли името и координатите му? Ще му се обадя още утре сутрин. Ще започнете през юли. Свободна ли сте тогава?
Тя даде името на Никълъс и телефона му. Едва щеше да има време да го предупреди.
— Той движи делата ми.
— Имате ли време за едно питие?
Ортанс съобрази. Мъжът изглеждаше честен и визитната картичка изглеждаше истинска.
— Само да предупредя приятелката ми, която ме чака, и идвам при вас на бара, съгласен ли сте?
Тя се отдалечи, провери дали не я следи с очи, сви встрани и се насочи към тоалетната. Влезе, затвори се в една кабинка и звънна на Никълъс.
— Имам предложение за работа за лятото! Два месеца в „Банана Рипъблик“, ще създавам модели. Няма да подреждам кутиите в мазето и да лепя етикети, а ще предлагам идеи за колекцията им! Направо гениално, Ник, гениално! Като си помисля само, че никак не ми се искаше да си показвам носа навън тази вечер! Как едва не останах у дома…
Той поиска повече подробности.
— Не зная нищо друго. Казах, че ти си моят агент, и утре ще ти позвъни предобед, за да обсъдите условията и всичко останало. Обади ми се веднага след като приключиш с него, обещаваш, нали? Ощипи ме, ощипи ме, не мога да повярвам!
— Видя ли, красавице моя, нямаше смисъл да се отчайваш. Нали ти казвах, че в средите на модата нещата се случват за секунда.
— Нека изчакаме да подпишем. Продай ме като изгряващата звезда на модния небосклон, накарай го да му потекат лигите.
— Разчитай на мен!
Тя се върна на бара, където я чакаше мъжът. Казваше се Франк Кук. Беше висок, слаб, с фини черти, леко прошарена коса по слепоочията и остър поглед на търговец на коне. Около четирийсет и пет годишен. Носеше брачна халка и морскосиньо сако от фин плат.
— Нямам много време, имам среща — обяви Ортанс, покатервайки се на червеното столче с облегалка във формата на сърце.
Мъжът, впечатлен от нейната самоувереност, поръча бутилка шампанско.
— Работили ли сте досега за голяма фирма?
— Може да съм млада, но имам опит. Последно работих за „Хародс“. Аранжирах две витрини за тях на тема „Детайлът в модата“. Съвсем сама създадох, изработих и аранжирах всичко, беше прекрасно. Името ми беше изписано с големи букви на витрините. Ортанс Кортес. Стоя там цели два месеца, получих множество предложения… които оглеждаме с моя агент.
— „Хародс“! — възкликна мъжът. — Ще се наложи да преразгледам цената.
В очите му припламна насмешлива, доброжелателна искра.
— Във ваш интерес е — отвърна Ортанс. — Не работя за семки.
— Убеден съм… Имате вид на момиче, което не се дава за нищо.
— Никога досега не съм се давала!
— Извинете. Били ли сте в Ню Йорк?
— Не, защо?
— Защото там са нашите офиси и ако се споразумеем, ще трябва да работите там… в сърцето на Манхатън, стилистите ни са там.
Ню Йорк. Сякаш я блъснаха в диафрагмата и й изкараха въздуха. Стоически понесе удара и се залепи за облегалката на столчето.
— Не говорехме ли за едно питие?
Имаше нужда да пийне, за да развърже възела, стегнал гърлото й. Ню Йорк, Ню Йорк, Сентрал Парк, Гари. Катеричките са тъжни в понеделник…
— Келнер! — обърна се той към мъжа, който се мотаеше зад бара. — Какво стана с бутилката, идва ли?