Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Но колко ли щяха да удържат и неговите стени? Часове навярно.
След сигнала за отбой на Манон крочанки и Железни зъби вече кацаха по стената край все още здравата южна порта. Едни се включваха в тамошната битка, други оставаха в небето да отблъскват вражеския отряд, тръгнал по петите им.
Западната порта пак се разтресе, хлътвайки навътре. Дървото, металът и веригите, с които я бяха укрепили, поддаваха опасно.
Едион долови врага, нападащ откъм незащитената му лява страна, и вдигна безумно натежалия си щит. Но един уивърн без ездачка пресече пътя на войника и го разкъса надве, запращайки останките му отвъд парапета.
Проблесна ярка светлина и Лизандра взе от земята дрехите, меча и щита на накакъв посечен воин от Тихите асасини.
- Кажи ми къде в града да пратя Манон и вещиците - рече задъхано.
По протежение на ръката ѝ зееше кървава рана, но тя като че ли не я усещаше.
Едион понечи да свика у себе си онази хладнокръвна, пресметлива нагласа, която го бе водила през множество други битки на ръба на погрома.
Този път обаче погромът беше сигурен. Чакаше ги жестока, кървава касапница.
- Едион!
Името му прозвуча като трескава молба.
Един валгски войник ги атакува изневиделица и Едион го разпори от пъпа до носа само със замах на меча си. Лизандра дори не мигна от черната кръв, оплискала лицето ѝ.
Западната порта хлътна още повече. Железният ѝ обков скърцаше пронизително, изтръгвайки се от дървото.
Трябваше да върви - да слезе долу и да поведе битката пред портата.
Там щеше да даде последната жертва. Да посрещне края си, защитавайки мястото, което обичаше най-много на света. Поне това можеше да стори, след като толкова воини загинаха заради него, заради решенията му. Самият той да загине за Терасен.
Смърт, достойна за песен. Свършек, достоен да бъде разказван край лагерния огън.
Ако в новия мрачен свят на Ераван изобщо щяха да горят огньове.
Моратският легион на Железни зъби се сблъска с въстаналите си родственици. Изтощените крочанки накацаха по каменния парапет и се впуснаха да пият жадно вода, да преглеждат раните си една на друга. Птьтка въздух преди последния напън.
Валгските войници продължаваха да преливат като смъртоносна вълна над парапетите.
Ето защо Едион се приведе да целуне за сбогом жената, която можеше да му бъде съпруга, вречена.
- Обичам те!
Горчива тъга изпълни красивото ѝ лице.
- И аз теб! - Тя махна към западната порта, към войниците, очакващи краха ѝ. - До последна кръв?
Едион разпери щита си и завъртя Меча на Оринт в ръката си, раздвижвайки схванатите си пръсти.
- Ще те намеря пак - врече ѝ се. - В идния живот.
Лизандра кимна.
- Във всеки живот от тук нататък.
Двамата се обърнаха заедно към стълбището, което щеше да ги отведе надолу към портата. Към широката прегръдка на смъртта.
Боен рог прониза въздуха, ехтежа на битката, света.
Едион застина.
Извърна се по посоката, от която бе долетял воят. Юг. Отвъд моратското гъмжило. Отвъд черното море, чак при планинските подножия, граничещи с Тералиската равнина.
Бойният рев на рога пак прокънтя.
- Това не е моратски рог - помълви Лизандра.
В този миг се появиха. Откъм планинските подножия. Редица воини в златисти брони - и пехотинци, и кавалерия. Задаваха се още и още, като безкрайна ивица, обточила очертанията на най-близкия хълм.
Над тях величествени птици с брони и ездачи изпълваха небето чак до хоризонта. Руки.
А докато отекваше и последният вой на бойния рог, пред всички тях с вдигнат меч, в чиято дръжка като малко слънце тлееше червен рубин...
Пред всички тях, яхнала Господаря на Севера, изникна Елин.
106
Господаря на Севера и Малките хора ги бяха превели през най-древните и потънали в забвение пътеки на Оуквалд, на Перантската планина. В стремглав, непоколебим поход, в постоянна надпревара с гибелта, армията бе изминала последните километри на север.
Почти не спираха за почивка. И оставиха целия ненужен багаж.
Рукинските разузнавачи не смееха да летят напред, за да не ги забележи Морат. За да не осуетят преимуществото, което им носеше изненадващата поява.
Шестдневен поход начело . на могъща армия, която тя предвождаше.
И ето че негостоприемният терен започна да се изравнява. Рекичките замръзваха, за да ги пропуснат до отсрещния бряг. Дърветата задържаха с короните си неспирния сняг.
Последната нощ не спряха за отмора. А когато зората пукна, Господаря на Севера коленичи пред Елин и ѝ предложи гърба си.