Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
В продължение на цяла година аз ходих три пъти седмично у господин Кребийон и от него научих френски, но никога не ми е било възможно да се освободя от моя италиански акцент. Забелязвам го много добре, когато го срещна у други, но при писане те се изплъзват от перото. Убеден съм, че никога не ще успея да ги открия, също както никога не съм могъл да открия в какво се състои погрешният латинизъм, за който укоряват Тит Ливий.
По някакъв повод съчиних едно осемстишие в свободни стихове и го показвах на господин Кребийон, за да го поправи. Той прочете стиховете внимателно и ми каза:
— Стиховете са хубави и много правилни, мисълта е красива и много поетична, езикът е съвършен и въпреки това осемстишието е лошо.
— Защо?
— Не зная. Липсва му нещо. Представете си, че виждате един мъж — красив, добре развит, любезен, умен, с една дума съвършен. Идва една жена, вижда го, наблюдава го и си отива, като ви казва, че мъжът не и харесва. „Но какъв недостатък намирате в него?“ — „Никакъв, но той не ми харесва.“ Вие се обръщате отново към онзи мъж, изследвате го още веднъж и откривате, че за да притежава ангелския глас му е отнето това, което го прави мъж. И така, трябва да се съгласите, че несъзнателното чувство на жената й е открило истината.
Чрез това сравнение Кребийон ми разясни едно почти неразяснимо нещо, защото, наистина, само вкусът и чувството могат да обяснят едно явление, което не се поддава на никакви правила.
На масата ние говорихме често за Людвиг Четиринадесети, за чието благоволение Кребийон се е стремял в продължение на петнадесет години и той ни разказа съвсем чудновати анекдоти, които никой не знаеше. Между другото, той ни увери, че сиамските посланици били измамници, които били наети от госпожа дьо Ментенон177. Каза ми, че не довършил своята трагедия „Кромуел“, понеже един ден кралят му казал, че не трябва да злоупотребява с перото си, за да прославя един хитрец.
Кребийон говори с нас и за своя „Катилина“. Каза, че считал тази драма за най-слабата измежду всичките си произведения, но пиесата би била хубава само ако Цезар беше представен на сцената като млад мъж, а това той не желаел, защото по такъв начин Цезар би изглеждал смешен, също както Медея би изглеждала смешна, ако я представеха като младо момиче преди запознаването й с Язон. Той се възхищаваше от таланта на Волтер, но го обвиняваше в кражба, защото бил откраднал от него сцената на сената. Все пак той бил роден историк и напълно подходящ да пише световната история, както трагедии. За жалост той подправял историята, като я изпълвал с малки историйки, приказки и анекдоти, само за да направи четивото по-интересно. Според Кребийон човекът с желязната маска бил измислица, Людвиг Четиринадесети потвърдил това със собствената си уста.
Същия ден вечерта в италианския театър даваха драмата „Сени“ от госпожа дьо Графини178. Отидох навреме, за да получа добро място в амфитеатъра.
Интересуваха ме дамите, които бяха покрити цели с диаманти и заемаха места в най-предните ложи. Наблюдавах ги внимателно. Носех един хубав костюм, но по отворените ми маншети и по копчетата, всеки познаваше, че съм чужденец, защото тази мода не съществуваше в Париж. Докато стоях и излагах особата си на погледите на зяпльовците, при мен дойде един богато облечен човек, който беше три пъти по-дебел от мен и ме попита учтиво дали съм чужденец. Аз потвърдих и той попита как намирам Париж. Докато хвалех Париж, в близката ложа влезе една огромна дама, покрита със скъпоценни камъни. Нейните чудовищни размери ме смаяха и аз запитах най-просташки господина.
— Каква е тази дебела свиня?
— Жената на този дебел шопар.
— О, господине, моля ви милион пъти за извинение!
Но моят дебел господин не се нуждаеше от извинението ми. Далеч от мисълта да се сърди, той щеше да се пръсне от смях. Аз бях в отчаяние, а дебелият господин се държеше за корема от смях. Най-сетне той стана и напусна амфитеатъра; миг след това го виждах да влиза в ложата и да говори с жена си. Не смеех да ги погледна в лицето, а ги наблюдавах с крайчеца на окото си. Внезапно видях дамата да изпада във веселостта на нейния съпруг и да се смее сърдечно. Веселостта й увеличи още повече смущението ми и аз реших да си отида. Но внезапно чух да ме викат: „Господине! Господине!“
177
Франсоаз д’Обине, маркиза де Ментенон (1635–1719), била натоварена тайно с възпитанието на децата на Людвиг XIV и Мадам де Монтеспан. Тя се понравила на краля и след смъртта на Мария-Терезия, станала негова тайна съпруга (1684). Оставила „Писма върху възпитанието“, които се отличават с рядка психологическа тънкост и изящен стил. — Б.пр.
178
Франсоаз де Графини (1695–1758), френска писателка, приятелка на Волтер. — Б.пр.