Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Съдбовният кораб [bg]
Съдбовният кораб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Съдбовният кораб [bg]

Электронная книга - «Съдбовният кораб [bg]». Краткое содержание книги:

Във внушителния завършек на трилогията „Сага за живите кораби“ Робин Хоб изтъкава пленителната история на някога процъфтяващ град, който се намира на ръба на унищожението; на величествени митични същества, намиращи се на косъм от изчезването си, и на рода Вестрит, чиято съдба е преплетена и с двете… Докато Бингтаун постепенно изпада в катастрофа, матриархът на рода — Роника Вестрит, заклеймена като предателка, търси начин да сплоти жителите на града срещу значителна заплаха. Междувременно Алтея Вестрит, неподозираща за сполетялото Бингтаун и семейството ѝ, продължава опасната си мисия да открие и да си върне живия кораб Вивачия от безмилостния пират Кенит. Макар и дързък, планът на Алтея може да се окаже напразен, тъй като обичната ѝ Вивачия ще се изправи пред най-ужасяващия от всичко сблъсък, щом тайната на живите кораби бъде разкрита. Истината е толкова потресаваща, че може да разруши Вивачия и всички, които я обичат, включително племенника на Алтея, чийто живот и без това виси на косъм.
1 ... 289 290 291 292 293 294 295 296 297 ... 380
Перейти на страницу:

— Трябва да се върна в стаята си — примоли се пресипнало.

— Ще те заведа — каза Джек.

Уинтроу почука внимателно на вратата на стаята си, а после отскочи, щом Джек я отвори рязко. За момент остана мълчаливо загледан нагоре към севернячката. После се осъзна.

— Кенит реши, че може да искате някакви женски дрехи.

Тя се намръщи сякаш вече я беше обидил, но се отдръпна и му махна да влезе. Алтея седеше на койката, прибрала колене до гърдите си. На пода беше приготвен сламеник за Джек. Алтея изглеждаше по-добре, по един измъчен, но буден начин. Напрежението в стаята предполагаше, че е прекъснал някакъв спор. Леля му хвърли презрителен поглед към товара му от хлъзгав плат.

— Отнеси ги. Не приемам нищо от него.

— Почакай — намеси се Джек. Тя погледна извинително Алтея. — В тези дрехи съм, откакто паднахме във водата. Омръзна ми да се надушвам. — Тя направи гримаса, след което добави неохотно: — Теб също. Дрехите ти миришат на повръщано.

— Не виждаш ли какво представляват тези рокли? — разгневи се Алтея. — Те са подкуп. И ако облека някоя от тях, ще бъда гледана като курва, купена с дрехи. Никой никога няма да повярва на онова, което той ми стори.

— Не мисля, че той има това предвид — тихо каза Уинтроу. Предполагаше, че подаръкът е по-скоро, за да спечели одобрението на кораба, отколкото на Алтея, но погледът, с който тя го стрелна, го смълча. Не знаеше как да започне разговор с нея. Дай ѝ време, каза си. Нека тя бъде тази, която да започне да говори. Той затвори вратата след себе си, преди да постави наръча от дрехи върху крака на койката. Свали от себе си и тежестта на сандъче с бижута и няколко шишенца с благовония.

Джек повдигна вежда към находката, след което върна погледа си върху Алтея.

— Ще имаш ли нещо против да го прегледам?

— Не ме интересува — излъга Алтея. — Вече ясно показа, че се съмняваш в разказа ми.

Джек отвори капака на сандъчето с бижута. Докато разглеждаше блещукащото съдържание, тя заговори:

— Не лъжеш, Алтея. — Джек поклати глава и призна неохотно: — Обстоятелствата са онова, което ме кара да… имам съмнения. В цялата работа просто няма смисъл. Защо му е да те изнасилва? Има си собствена жена, забранил е изнасилването на борда на кораба и репутацията му е на джентълмен. В Заграба никой не говореше лошо за него. Идваше при мен два пъти на ден и като се изключат оковите, се отнасяше любезно с мен. Дори самият кораб е шокиран от идеята, че той може да направи подобно нещо. — Тя затършува из дрехите и наложи върху себе си бледосиня пола. — Не бих работила сред такелажа в това — отбеляза извън темата. Алтея не се подлъга по хумора ѝ.

— Значи вярваш, че всичко е било маков сън? — яростно попита тя.

Джек вдигна рамене.

— Той ми даде маков сироп с бренди за обгарянията ми. Това помогна. Но наистина ми донесе ярки сънища. — Тя свъси вежди. — Мразя мъжа, Алтея. Ако не беше той, приятелите ми все още щяха да са живи. И все пак той показва чувство за чест, което…

— Не беше сън. — Алтея насочи обвинителния си поглед към Уинтроу. — Не ми вярваш, нали? Станал си негов малък, кротък последовател, не е ли така? Предал си му семейния ни кораб без борба.

Преди Уинтроу да успее да се защити, заговори Джек:

— Постави се на мое място, Алтея. Ами ако ти кажех, че Брашън ме е нападнал? Помисли колко трудно би ти било да го приемеш. Алтея. Преживя ужасяващи неща. Почти удавена и спасена само за да откриеш, че корабът ти и всички моряци, и Брашън са се удавили. Ти скърбиш. Нормално е да мразиш Кенит и да вярваш, че е способен на всякакво зло. Такова нещо може да подлуди всекиго.

— Теб не те е подлудило.

Джек замълча за момент. Продължи с по-тих глас:

— Аз скърбя по свой си начин. Янтар не беше някоя случайно срещната. Отрязах си кичур коса, за да я оплача, не че очаквам от теб да разбереш. Но аз загубих приятел, не любовника си. Ти загуби Брашън. Разбираемо е да те засегне по-силно.

Смисълът на думите на Джек достигна до Уинтроу и го стъписа. Той се вторачи в леля си, неспособен да си представи подобно нещо. Тя се взря в скандализираното му изражение.

— Да, спях с Трел. Предполагам, че споделяш мнението на майка си относно това. Не можеш да изнасилиш курва, нали, Уинтроу?

Несправедливостта на думите ѝ разпали собствения му гняв. Той отстоя позицията си. Издържането на нрава на Ета поне го беше научило на малко кураж.

1 ... 289 290 291 292 293 294 295 296 297 ... 380
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)