Зовът на барабана [bg]

Но все пак го направи. Тя беше нетърпелива, но неопитна, опита се да вдигне хълбоци към него, докосваше го твърде бързо, твърде леко. Той хвана ръцете ѝ и ги сложи на гърдите си. Дланите ѝ бяха горещи и зърната му се втвърдиха.

— Усети сърцето ми — каза той. Гласът му беше надебелял. — И ми кажи, ако спре.

Не го каза точно като шега и леко се изненада, когато тя се засмя нервно. Смехът изчезна, щом я докосна. Ръцете ѝ се стегнаха на гърдите му; после я усети да се отпуска, когато отвори краката си за него.

— Обичам те — прошепна той. — О, Бри, толкова те обичам.

Тя не отговори, една ръка се понесе в тъмното и легна на бузата му нежна като водорасло. Остана там, докато той влизаше в нея, отворена доверчиво, докато другата ѝ ръка поддържаше биещото му сърце.

Той се чувстваше по-пиян от преди. Не замаян или сънлив; а като оживял. Надушваше собствената си плът; надушваше нейната, надушваше слабия дъх на страх, примесен към желанието ѝ.

Затвори очи и вдиша. Стисна по-силно раменете ѝ. Тласна бавно. Плъзна се вътре. Усети как тя се отваря и прехапа устна така, че почти си пусна кръв.

Ноктите ѝ се забиха в гърдите му.

— Давай! — прошепна тя.

Един остър силен тласък и я облада.

Остана така, със затворени очи, задъхан. Балансираше на ръба на удоволствието, което бе така силно, че му причиняваше болка. Смътно се запита дали всъщност не чувства нейната болка.

— Роджър?

— Да?

— Ти… много ли ти е голям, как мислиш? — Гласът ѝ беше леко треперлив.

— Ами… — Той опитваше да се съвземе. — Над средното. — Притеснение проникна сред замайването му. — Много ли те боли?

— Не, не точно. Просто… може ли да не мърдаш за малко?

— За колкото кажеш. Цял живот няма да мръдна, ако искаш. — Мислеше си, че сигурно това ще го убие, но щеше да умре щастлив.

Ръцете ѝ се плъзнаха бавно по гърба му, докоснаха задника му. Той потрепери и сведе глава със затворени очи, рисуваше лицето ѝ в ума си чрез безброй малки целувки.

— Добре — прошепна тя в ухото му и той се задвижи като автомат, възможно най-бавно, удържан от ръката ѝ на гърба му.

Тя се скова съвсем леко и се отпусна, скова се и се отпусна. Той знаеше, че я наранява, трябваше да спре, но тя се надигна към него и го пое и се чу дълбок, животински звук, който сигурно излизаше от него, сега, трябваше да стане сега…

Като се разтърси като риба на сухо, той се освободи от тялото ѝ и легна върху нея. Усещаше как смазва гърдите ѝ, докато се тресеше и стенеше.

После легна неподвижен, вече не беше пиян, а потънал в ступор и вина, усети ръцете ѝ около себе си и топлия дъх на шепота ѝ в ухото си.

— Обичам те — каза тя, гласът ѝ беше дрезгав в ухаещия на хмел въздух. — Остани с мен.

— Цял живот — каза той и я прегърна.