По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Нима още не си наясно с нравите във Вашингтон, Боб? — прихна Арни ван Дам.
— Знаеш ли, аз се старая да се придържам към професионалната етика — сковано поде репортерът. — А темата е дяволски благодатна, мечта за всеки репортер! Разследвах ужасно много документи и улики. Имам свой източник в ЦРУ… е, всъщност са няколко, но този път се докопах до един, който наистина е наясно с нещата. Грабнах всичко, което успях да измъкна от него, и се зарових до гуша в двойни и тройни проверки, дяволски трудни, разбираш ли? Исках да се застраховам, да съм сигурен в най-малката дреболия, а после да сглобя мозайката късче по късче… И знаеш ли какво се оказа в крайна сметка? Че Райън започна дори да ми става симпатичен! Да, най-сериозно ти го заявявам, и хич не ми се присмивай! Е, не може да се отрече, че понякога е прекалено рязък и не уважава достатъчно висшите ведомства, ала никога не е нарушавал правилата… или поне аз не успях да попадна на такъв прецедент. Ако някога се озовем в сериозна политическа или военна криза — той е човекът, на когото може да се разчита. Ала един кучи син ми задигна историята, моята история, моята информация от моите източници, Арни! Не, няма да му го простя, никога, кълна се!
— Браво на теб — усмихна се Арнолд ван Дам и побърза да долее чашите. — И така, най-после ще ми обясниш ли защо дойде при мен?
— Не знам откъде да започна, защото както и да го извъртам, пак ще ти прозвучи доста смущаващо. И все пак наистина ми се струва, че Джак Райън заслужава по-добър шанс.
— Е, тогава… слушам те, Боб.
— И така, първо трябва да узная повече подробности за операциите в Колумбия. Освен това трябва да съм наясно за Джим Кътър и за начина, по който е загинал.
— За Бога, Боб, не знаеш ли, че нашият посланик тези дни ще започне преговори с колумбийците?
— Няма по-добър език от испанския, когато искаш да наругаеш някого — подметна репортерът и се усмихна саркастично.
— Тази история не може да се публикува, Боб! Не може — и точка по въпроса!
— Тази история ще се публикува, Арнолд! Ще се публикува — и точка по въпроса! Въпросът е само кой пръв ще повдигне завесата, защото от това ще зависи и по какъв начин ще бъде поднесена на лековерната публика. Нима не разбираш, че вече зная достатъчно, за да натракам поне пет-шест статии?
Както често се случваше във Вашингтон в такива смутни времена, всеки се влияеше от бързо променящата се обстановка. Холцман беше длъжен да напише статиите си. Ако го направеше правдиво и майсторски, като възкреси пред читателите си неподправената истина, можеше да очаква още една номинация за наградата „Пулицър“ — мечтата на всеки журналист. А Арни знаеше, че ако реши да му издаде кой от редакцията на „Уошингтън Поуст“ е „пропял“ пред Ед Килти, това ще гарантира незабавното изритване на този журналист на улицата — достатъчно би било Холцман само да прошепне две думи където трябва. Арни бе притиснат от задължението да защитава своя президент, но сега единственият начин да го постигне бе да престъпи закона и да злоупотреби с доверието на самия президент. „Няма ли по-лесен начин за осигуряването на прехраната?“ — отчаяно си помисли шефът на президентската канцелария. Би могъл да накара Холцман да изчака с решението си, но това нямаше да реши въпроса, а те двамата не бяха от любителите на плоските водевили.
— Но без да си водиш бележки. И никакви касетофони.
— Естествено.
— А после ще ти кажа кой може да потвърди всичко това.
— Ония всичко ли знаят за тази история?
— Дори повече от мен — сърдито изсумтя Арни ван Дам. — По дяволите, съвсем наскоро узнах най-важното!
Боб отново вдигна вежди.
— Звучи прекрасно, защото и за тях ще са валидни същите правила. Всъщност кой е запознат с всичките детайли?
— Дори и президентът не го знае в пълни подробности.
Холцман отпи още една глътка и си каза, че ще е последната му за тази вечер. Не искаше да смесва работата с пиенето.
За полет 601 на „Луфтханза“ бе подготвен европейският лайнер Еърбъс 310, с два реактивни двигателя, почти със същите размери и брой на пътниците, както и боингът на КЛМ. На борда му също се качиха петима от пратениците на Бадрейн. Самолетът излетя в 2:55 през нощта директно за Франкфурт. При отлитането не се случи нищо особено.