По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Добре, нека вече да приключваме. Днес имах доста тежък ден. Кажи ми само едно: как изглежда Даряеи? Не съм го виждал, откакто ти ме запозна с него.
— Изглежда здрав, макар и уморен. Нищо чудно — нали сега му се струпаха доста отговорности.
— Да, разбирам. Али, чуваш ли ме?
— Да, Джак?
Президентът замълча, припомняйки си, че не беше имал възможността да се обучава на сложния дипломатически протокол.
— А аз колко загрижен трябва да бъда за всичко това?
— Какво по-конкретно ти докладваха твоите хора? — запита на свой ред принцът.
— Същото, както и на теб, макар и в още по-съкратен вариант. Но сега се налага непременно да се свързваме по-често, приятелю, за да се информираме взаимно.
— Разбирам, господин президент. Дочуване, засега…
Заключенията му след този неудовлетворителен разговор не бяха утешаващи. Райън посегна към другия телефон и огледа празния кабинет. Али не бе разкрил всичко, което го безпокоеше, защото позицията на неговото правителство не съвпадаше напълно с личното му мнение. Джак също бе попадал в подобни деликатни положения, и то доста често, при същите правила на играта. Али бе длъжен да остане лоялен към правителството на своята страна — макар че то, дявол да го вземе, се състоеше главно от членове на семейството му — но си бе позволил известно отклонение, а принцът бе прекалено умен, за да го допусне по погрешка. Навярно биха разговаряли много по-лесно, ако Райън не беше президент — навремето бяха беседвали доста често, без да се опасяват, че всяка изречена дума ще има отражение в политиката на страните им.
Но сега за хората зад граница — а и не само за тях — Джак представляваше Америка.
36.
ПРАТЕНИЦИТЕ
Полет 534 на КЛМ потегли в 1:10 през нощта. Сънливите пътници веднага се стовариха по седалките, затегнаха коланите и нагласиха възглавниците и одеялата.
На борда имаше петима мъже от първата група на Бадрейн — от тях двама в първа класа. Бяха пристигнали с автобусите от центъра — като всички останали пътници — и спокойно пуснаха ръчните си чанти през рентгеновите апарати. Охраната на летището с нищо не отстъпваше по бдителност на колегите си от западните държави, дори бе още по-строга, понеже тук кацаха малко самолети, а шпиономанията се развихряше все повече и повече. Но на екраните на рентгените се показаха само безобидни предмети — принадлежности за бръснене, книги, списания и разни дреболии.
— И така, какво ще кажеш за всичко това? — попита Арнолд ван Дам.
Холцман завъртя чашата си и замислено се вгледа във въртящите се кубчета лед.
— При по-други обстоятелствата бих го нарекъл конспирация, обаче сега случаят не е точно такъв. Джак се опитва да върне нещата по местата им и неминуемо ще извърши доста неочаквани и дори… налудничави постъпки.
— „Налудничави“ е малко силно казано, Боб.
— Не е, когато става дума за действията на господин Райън. Всички си повтарят, че „…той никога не е бил от нашата среда“ и всячески се опитват да спъват последните му инициативи. Дори и ти не би отрекъл, че неговите идеи за промени в данъчните закони са доста екстравагантни и тъкмо това е причината за всичко, което се случи напоследък… или по-точно една от възможните причини. Защото правилата на играта всъщност никога не са се променяли. Едно-две изтичания на поверителна информация, плюс начинът на поднасянето й — това определя играта.
На Арни не му оставаше нищо друго, освен да кимне и да попита:
— Според теб кой може да е пропял?
Репортерът вдигна рамене.
— Мога само да гадая. Очевидно някой от ЦРУ, може би от онези, които имат достъп до най-секретните материали. Напоследък в Ленгли е пълно с кандидати за шпиони. Колко е орязан щатът на ЦРУ?
— Повече, отколкото беше разумно, за да се компенсира назначаването на специалисти от съвсем нови области. Идеята беше да се снижат разходите, да се подобри събирането на информация, да се увеличи общата ефективност и още много празни приказки, все от този сорт. Но лично аз не съм си позволявал да давам съвети на президента по въпросите на разузнаването — добави той. Защото поне в областта на висшия шпионаж Райън наистина си беше експерт от първа величина.
— Да, зная.
— Така ли? И сега какво…
— Какво мисля ли? Та той е най-противоречивият кучи син в този смахнат град! Но в някои отношения е направо брилянтен… Допада ми — призна Холцман. — Дяволите да ме вземат, ако се окаже, че съм се лъгал, но поне засега съм сигурен, че е почтен… и то не само когато му отърва. А аз възнамерявах да кажа цялата истина, без да спестя нищо… и ми се изпикаха върху физиономията! — Млъкна ядосано и отпи от уискито, поколеба се за миг дали да продължи, тръсна глава и заговори още по-сърдито: — Някой от „Уошингтън Поуст“ е издрънкал всичко за моята история, и то най-вероятно пред онзи негодник Ед Килти… И нищо чудно после той да е уредил мръсната си игричка с онези копелета от телевизията, Донър и Плъмър!