Спомен за светлина

Това беше лъжа, разбира се. Сабинел беше едно градче, където Мат се беше опитал да накара Талманес да му помогне да свалят две слугинчета в кръчмата. Талманес пък му беше предложил да се престори на ранен в бой, за да спечели съчувствието им.

Умен човек. Драконите все още можеха да се бият, макар сигурно да изглеждаха доста разнебитени. Тук имаха предимство. Никой не знаеше как действат драконите - никой освен Мат и Алудра. Кървава пепел, дори и той се безпокоеше, че всеки път, когато някой излезе от строя, ще гръмне в грешната посока.

Пет или шест дракона бяха напълно изрядни. Мат ги беше изтеглил на безопасно място през портал. Алудра ги беше поставила южно от брода, насочени за стрелба към Височините. Мат щеше да ги използва, но да остави шпионина с впечатлението, че повечето от тях са унищожени. Талманес можеше да ги закърпи и Мат можеше да ги използва отново.

„Но в мига, в който го направя, Демандред ще хвърли всичко, което има, срещу тях”, помисли той. Трябваше да е просто подходящият миг. Кървава пепел, напоследък целият му живот се свеждаше до това - да намира подходящите моменти. А точно такива моменти все повече не му достигаха. Засега заповяда на Алудра да използва няколкото изрядни дракона и да удари с тях по тролоците отвъд реката, които прииждаха надолу по южния склон на Височините.

Не беше достатъчно далече от Височините и щеше да се движи непрекъснато, тъй че Демандред трудно щеше да я засече и да унищожи драконите. Пушекът, който вдигаха, щеше бързо да скрива позицията им.

- Мат - каза Елейн от трона си. Стана му смешно, щом забеляза, че докато се беше намествала на стола за „по-удобно”, Биргит по някакъв начин го беше повдигнала с около педя, тъй че сега беше на едно ниво с трона на Тюон. Може би дори малко по-високо. - Моля те. Можеш ли поне да обясниш _донякъде_ какво точно правиш?

„Не и без да позволя проклетият шпионин да чуе”, помисли Мат и се огледа. Кой ли беше? Някоя от трите двойки дамане и сул-дам? Възможно ли беше някоя дамане да е Мраколюбка, без нейната сул-дам да го разбере? А обратното? Онази благородничка с белия кичур в косата изглеждаше подозрителна.

Или пък беше някой от пълководците? Галган? Тилий? Знаменен генерал Гериш? Стоеше все едно е глътнала бастун и го гледаше намръщено. А бе жени. _Наистина_ имаше хубав задник, но Мат го беше споменал съвсем дружески. Беше женен мъж все пак, нали?

Наоколо се движеха толкова много хора, че Мат можеше да поръси просо на пода и да събере брашно до вечерта. Всички уж трябваше да са абсолютно верни и неспособни да изменят на императрицата, дано да живее вечно. Надали, ако продължаваха да се промъкват шпиони.

- Мат? - каза Елейн. - Все някой трябва да знае какво замисляш. Ако паднеш, трябва да продължим замисъла ти.

Е, този аргумент беше съвсем основателен. Беше си го помислил. След като се увери, че сегашните му заповеди се изпълняват, той се приближи до Елейн. Огледа се и се усмихна невинно на другите. Не трябваше да разберат, че ги подозира.