Спомен за светлина

Тя мълчеше.

- Виж сега как е с картите - каза Мат и вдигна пръст. - Картите не са като заровете. В играта със зарове искаш да спечелиш колкото може повече хвърляния. Много хвърляния, много печалби. Случайност е, схващаш ли? Но не и с картите. При играта с карти трябва да накараш другите да почнат да залагат. Да залагат яко. Правиш го, като им позволиш да спечелят малко. Или много.

- Тук това не е трудно, тъй като ни надвишават числено и сме притиснати - продължи той. - Единственият начин да спечелим е като заложим всичко на правилната ръка. При картите можеш да загубиш деветдесет и девет пъти, но да излезеш отгоре, ако спечелиш тази правилна ръка. Стига врагът да започне да залага безразсъдно. Стига да можеш да яхнеш загубите.

- И това ли правиш? - попита Елейн. - Преструваш се, че губим?

- Кръв и пепел, не. Това не мога да го преинача. Той ще го разбере. Аз _наистина_ губя, но и наблюдавам. Задържам за последния залог, този, който би могъл да спечели всичко.

- Кога действаме тогава?

- Когато дойдат подходящите карти - отвърна Мат и вдигна ръка да прекъсне възражението й. - Ще го разбера, Елейн. Просто ще го разбера. Само това мога да кажа.

Тя скръсти ръце над издутия си корем. Светлина, с всеки ден ставаше по-едра.

- Чудесно. Какви са ти плановете за силите на Андор?

- Вече съм ангажирал Трам и хората му край реката при руините - каза Мат. - Колкото до другите ви войски, бих искал да помогнете при брода. Демандред вероятно разчита на тролоците на север оттук да прехвърлят реката и да подгонят защитниците ни надолу по течението на шиенарската страна, докато останалите тролоци и шараите слязат от Височините и ни изтласкат през брода и нагоре по реката. Ще се опитат да ни заклещят, да ни напъхат в чувала, и толкова. Само че Демандред изпрати една част нагоре по Мора, за да спрат реката, и много скоро ще успеят. Ще видим дали има как да се възползваме от това. Но щом реката спре, ще ни трябва здрава отбрана на място, за да спрем тролоците, когато тръгнат да прехвърлят коритото. Точно това трябва да направят вашите сили.

- Ще го направим - каза Елейн. - Тръгвам.

- Лично? - сопна се Биргит.

- Тръгвам с войниците си - заяви Елейн и тръгна към коневръзите. - Все по-ясно става, че тук няма да мога да направя нищо, а Мат иска да съм далече от командния пост. Тъй че отивам, проклета да съм.

- В _битката_? - възмути се Биргит.

- Ние _вече_ сме в битка, Биргит - каза Елейн. - Преливащите шараи могат да хвърлят десет хиляди души на щурм срещу хълма Дашар и този овраг след минути. Хайде. Обещавам да те оставя да сложиш около мен толкова много гвардейци, че да не мога да кихна, без да опръскам поне десетина.

Биргит въздъхна, а Мат я погледна съчувствено. Тя му кимна за довиждане и тръгна след Елейн.