Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Нямаше да успее да отведе народа си у дома. В Пустошта.
Утре - в злите си, стари кости знаеше, че градът щеше да падне утре... Не им бяха останали никакви оръжия, освен мечовете и бойния дух. Ала и те нямаше да издържат дълго срещу непобедимата сила пред крепостните стени.
Абраксос протегна крило, за да я защити от вятъра.
- Много ми се искаше да видя Пустошта - промълви Манон. - Поне веднъж.
Абраксос изпуфтя и я побутна нежно с глава. Тя го погали по муцуната.
И напук на мрака, дебнещ от бойното поле, успя да си представи тучните зелени хълмове, спускащи се към бурното сиво море. Бляскавия град на брега му и небето, изпълнено с вещици на метли и уивърни. Чуваше смеха на младите вещици по улиците, а вятърът разнасяше отдавна забравената музика на народа ѝ. Необятна, открита шир, обгърната в живописна зеленина.
- Много ми се искаше да я видя - пророни отново.
105
Над бойното поле валеше кръв.
Кръв и стрели, толкова многобройни, че когато уцелваха тялото ѝ, крилете ѝ, Лизандра вече почти не ги усещаше.
Морат пазеше припасите си за днешната битка.
Още със зората ги подложиха на толкова масиран обстрел, че полетът беше смъртоносно изпитание. Дори не искаше да знае колко крочанки бяха загинали въпреки смелите опити на отцепническия отряд Железни зъби да ги прикрива с телата на уивърните си.
Все пак повечето смогнаха да излетят - право към яростната атака на легиона на Железни зъби.
На земята Морат ги нападна с невиждано досега настървение. Като черно море, което се разбиваше в градските стени, преливайки над тях от време на време.
Обсадните стълби се извисяваха по-бързо, отколкото съумяваха да ги съборят, а когато слънцето надникна над хоризонта, към тях вече пълзяха и обсадни кули.
Лизандра връхлетя една вещица от Железни зъби - от Черноклюните, ако съдеше по кожената лента през челото ѝ - и я изтръгна от седлото, преди да разкъса гърлото на уивърна ѝ.
Един враг. Един-единствен от страховитото множество в небесата.
И тя се устреми надолу, набелязала нова мишена.
Сетне и друга. И друга. Но нямаше да е достатъчно.
И докато през изминалите седмици легионът на Железни зъби просто воюваше срещу тях в небето, днес ги тласкаше назад. Обратно към Оринт.
И нито Лизандра, нито крочанките и отцепничките от вражеския легион успяваха да ги отблъснат.
Загиваха толкова много вещици.
А под тях, по градските стени загиваха войници от множество кралства.
Това беше последната битка... последните часове на отчаяния им съюз.
***
Дъхът дращеше гърлото на Манон, остра болка пронизваше ръката, с която размахваше меча.
Отново и отново се прегрупираха и атакуваха легиона на Железни зъби.
Отново и отново смогваха да ги изтласкат назад. Обратно към Оринт. Към стените.
Крочанският фронт отслабваше. Дори вещиците от Железни зъби, които се биеха на тяхна страна, вече изнемогваха.
Как бе възможно след толкова сражения пак да се стигне дотук? Тринайсетте бяха жертвали живота си; Манон чувстваше гърдите си толкова празни, чуваше шумотевицата на боя като далечен тътен отвъд гробовната тишина в главата си. А ето докъде ги беше довело всичко.
Ако набезите на врага продължаха, Морат щеше да възтържествува до свечеряване. Ако не променяха плана си за отпор, нямаше да им остане нищичко до зори. А сломената ѝ душа не можеше да се примири с подобен изход. И беснееше срещу него.
Трябваше да се оттеглят към крепостните стени. Да се прегрупират и да използват Оринт и планините зад него. Колкото повече се задържаха в открито небе, толкова по-смъртоносна ставаше битката.
Манон откопча рога от колана си и го наду два пъти.
Крочанки и Железни зъби се завъртяха към нея с опулени от смайване очи. Манон наново наду рога.
Отстъпление - виеше той. - Отстъпление към града.
***
Западната порта, към града се разтресе.
Гигантските железни плочи с изящни древни релефи вече бяха разкривени и оплискани с кръв.
Над града и планината проехтя грохотен трясък и Едион се осмели да откъсне поглед от Валга, с когото се биеше задъхано на парапета над портата, за да види резултата от последния удар на тарана.
Войници изпълваха пътеката към портата и градските улици отвъд нея. Поне колкото можеха да отделят от воюващите по крепостните стени.
Скоро. Съвсем скоро западната порта щеше да поддаде. След хиляди години най-накрая щеше да рухне.
Мечът на Оринт се плъзгаше в окървавената му ръка. Древният му щит също бе облян в черна кръв.
Хората вече търсеха убежище в замъка. Смелчаците, останали в града през цялото това време с отчаяната надежда, че може да оцелеят. Вече дори те бягаха с деца в обятията си към сетния бастион срещу моратските орди.