Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Мислех си, че всички сети са с Чакала — прошепна Бърборка на Наит.

— Май тоя юнак, Глигана, е против него.

Той огледа лицата на взвода си, докато си пробиваха път през студената влажна трева. Ето че искаше от тях да минават през бойното поле за втори път. Ако всичките им самозаблуждения за войната все още не бяха ги напуснали, щяха да го сторят преди края на тази нощ. Трантър и Мартин бяха натоварили широките си щитове на гръб, а очите им оглеждаха мрака и не се спираха на едно място. Сапьорите му от пехотата — Кал, Ловеца, Брил и жената — Мей, ходеха на известно разстояние един от друг, ала унтанските хлапета се държаха заедно. Гордееше се с тях и с начина, по който се оправяха с ужаса от видяното. Разбира се — та нали са били тук, когато то се е извършвало. Страхът ги бе оставил — ужасът може да бъде поддържан само известно време, бяха ги оставили и пребледнелите погнусени физиономии, и пристъпите на повдигане. На Наит му се стори, че прекосяването на полето на мъртвите ги довежда до най-лошото за войника настроение — пълната скръб. Той отиде при тях.

— Хей, като се върнем, може би ще се заема да ви обмундирам като хората. Как ви се струва?

Пръцко вдигна поглед и засия.

— Наистина? Искаш да кажеш, истинска броня и такива работи?

— Да, може и да стане.

Кибб и Бърборка се заприказваха какви доспехи и оръжия биха желали. Пръцко само се усмихваше замечтано при мисълта за това. Дребният Кочан обаче не се поддаде — нищо не можеше да отклони погледа му от полето.

По-напред старшината и сетският вожд се бяха спрели, за да им дадат възможност да ги настигнат. Заместника направи знак на всички да приклекнат.

— Какво? — попита Наит.

И двамата ветерани ядосано му направиха знак за тишина. Всички коленичиха заслушани. Най-напред Наит не можеше да долови нищо необичайно сред постоянните шумове — ръмженето на заситените чакали, стоновете на страдащите ранени, вече измъчвани от жаждата. Тогава се донесе далечен рев, сякаш викаха безчет гърла — или далечен бунт, или битка. После, по-силно отекващи рев и ръмжене. Очите на всички светнаха в мрака. Старшината и сетският вожд скокнаха.

— Хайде! Напред!