Зовът на барабана [bg]

Беше по-скоро голяма барака, отколкото обор, макар че имаше кон или муле, което шаваше до яслата си в дъното. Миришеше силно на хмел, така силно, че успяваше да потуши миризмите на сено и тор; в „Синият бик“ си варяха бирата. Роджър се чувстваше пиян, но не от алкохол.

Беше много тъмно и събличането ѝ бе както дразнещо, така и удоволствие.

— А аз си мислех, че на слепите им трябват години, за да се изостри сетивото им за допир — промърмори той.

Топлият дъх на смеха ѝ докосна шията му и накара косъмчетата по тила му да настръхнат.

— Сигурна ли си, че не е като в стихотворението за петимата слепци и слона? — попита тя. Посегна към отвора на ризата му и плъзна ръка вътре.

— „Не, звярът е като стена“ — цитира той. Пръстите му се свиха и изпънаха, докато изследваха чувствителната плът около зърното ѝ. — „Стена с косми.“ Господи, настръхнала стена.

Тя се засмя отново и той сведе глава, откри устата ѝ от първия опит, слепешката, неотклонно като прилеп, който лапва муха във въздуха.

— Амфора — промърмори до широката сладка извивка на устните ѝ. Ръцете му се плъзнаха по извивката на хълбока ѝ, свиха се по гладката, солидна, вечна и изящна извивка на древна амфора, която обещаваше изобилие. — Като гръцка ваза. Господи, имаш най-красивия задник!

— Значи като ваза, а?

Тя вибрираше до него, трепетът на смеха премина от устните ѝ в неговите и в кръвта му като инфекция. Ръката ѝ се плъзна по неговия хълбок и нагоре, дългите пръсти започнаха да разхлабват връзката на бричовете, действаха колебливо, а после по-уверено издърпаха ризата му.

— „Не, този звяр е като въже“… олеле…

— Спри да се смееш, по дяволите.

— … като змия… не… е, може би кобра… Господи, как наричаш това?

— Имах един приятел, който го наричаше „Господин Щастливец“ — каза Роджър леко замаян, — но това е твърде лековато за моя вкус. — Хвана я над лактите и я целуна отново, достатъчно дълго, за да спре всякакви по-нататъшни сравнения.

Тя още трепереше, но той не мислеше, че е от смях. Плъзна ръка около нея и я притисна към себе си, изумен както винаги от ръста ѝ — и много по-изумен сега, когато беше гола, със сложните равнини на кости и мускули, които се трансформираха в усещания в ръцете му.