Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Когато Дена най-после откачи белезниците от гредата, той си помисли, че сигурно отново е нощ; беше изгубил напълно чувството си за време. Чакаше отново да окачи веригата или пък да я захвърли на пода и да му каже, че може да поспи. Тя не направи нито едно от двете. Вместо това преметна веригата на стола, каза му да се изправи и излезе. Когато са върна, носеше една кофа.
— На колене, кученцето ми. — Тя седна на кофата до него, взе една четка от топлата сапунена вода и започна да го стърже. Твърдата четка му причиняваше нова болка, докато се движеше по раните из цялото му тяло. — Имаме покана за вечеря. Трябва да те приготвя. Миризмата на потта ти ми харесва, страхът ти също, но се притеснявам, че може да не се понрави на гостите.
Извършваше движенията с някаква особена нежност. Напомняше му на начина, по който човек се грижи за кучето си. Ричард се свлече върху нея, не можейки да се задържи прав. Не би се подпрял, ако имаше силата да се задържи прав, но я нямаше. Тя го остави така, докато продължаваше да го стърже. Той се запита от кого ли е поканата за вечеря, но не зададе въпроса си.
Въпреки това Дена му каза.
— Самата Кралица Милена ни покани да се присъединим към нея и гостите й за вечеря. Каква чест за човек в такова ниско положение като теб, не мислиш ли?
Той само кимна, тъй като нямаше сили да каже каквото и да било.
Кралица Милена. Значи се намираха в нейния замък. Каза си, че това не го изненадва. Къде другаде би имала време да го заведе? Когато свърши с измиването, тя му позволи един час сън, за да е отпочинал за вечерята. Той заспа в краката й.
Събуди го с ритник вместо с Агиел. Той едва не заплака от тази проява на милост и се чу горещо да й благодари за проявената нежност към него. Тя му даде някои указания относно това как трябва да се държи. Щеше да е вързан с веригата за колана й и трябваше да не сваля поглед от нея, да не говори с никой, освен ако някой не го заговори пръв, и то само след като първо е погледнал към нея, за да получи разрешение за отговор. Нямаше да му позволят да седне на масата, но щеше да седи на пода и ако се държи прилично, щеше да получи нещо за ядене.
Той обеща да направи, както тя желае. Идеята да седи на пода му прозвуча чудесно: да може да почива, да не е прав, да не го боли. И най-после да му бъде дадено нещо за ядене. Щеше да направи всичко, за да не я разочарова.
Когато тръгна след Дена, завързан с веригата, внимавайки тя да е охлабена точно колкото трябва, мисълта му беше замъглена. Белезниците не бяха на ръцете му, но раните от тях бяха червени и подпухнали и пулсираха болезнено. Той смътно си спомняше някои от залите, през които минаваха.
Дена спря и завърза разговор с разни хора, облечени в изящни дрехи. Ричард не сваляше поглед от плитката й. Тя очевидно беше сплетена наново за вечерята; честата употреба на Агиел я беше разхлабила, някои кичури коса се бяха измъкнали навън. Сигурно я е оправила, докато той спеше.
Ричард установи, че наистина смята косата й за красива, че Дена е много по-красива от всички останали жени в залата. Знаеше, че хората го гледат, че гледат меча му, докато Дена го развеждаше с веригата и яката на врата му. Припомни си, че гордостта му е заключена далеч. Ставаше въпрос за шанса, който имаше, да си почине, да яде и за известно време да не изпитва болка.
Ричард се поклони и остана с наведена глава, докато Дена говореше с Кралицата. Кралицата и Морещицата само леко си кимнаха. Принцесата стоеше до Кралицата. Ричард си помисли как Принцеса Вайълит се е отнасяла с Рейчъл, след което трябваше незабавно да върне мислите си обратно върху плитката на Дена.
Сядайки на масата, Дена щракна с пръсти и посочи едно място зад стола си. Той разбра какво иска тя и седна на пода с кръстосани крака. Дена седна от дясната страна на Кралицата и от ляво на Принцесата, която студено изгледа Ричард. Ричард разпозна някои от съветниците на Кралицата. Усмихна се на себе си. Дворцовият художник не беше сред тях. Главната маса беше по-висока от другите, но седейки на пода, Ричард не можеше да види много от гостите.
— Тъй като не ядете месо — каза Кралицата на Дена, — съм накарала готвачите да ви приготвят нещо специално, което съм сигурна, че ще ви хареса. Няколко чудесни супи и зеленчуци, а също и няколко вида редки плодове.
Дена й благодари с усмивка. Докато тя се хранеше, един прислужник й донесе плитка купа, поставена на поднос.
— За кученцето ми — каза му тя, прекъсвайки за миг разговора си.
Мъжът взе купата от подноса и я подаде на Ричард. Беше някаква каша, но за Ричард, който пое купата с треперещи ръце, готвейки се да я погълне, това беше най-вкусното ядене на света.