Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Дена взе лицето му в двете си ръце и го целуна силно. Толкова силно, че разцепената му устна запулсира и той усети пронизваща болка. На нея явно целувката й доставяше по-голямо удоволствие, когато беше сигурна, че го боли. Тя отдели лицето си от неговото, очите й бяха широко отворени от удоволствие.
— Започваме ли, кученцето ми? — прошепна тя.
— Моля ви, Господарке Дена — каза с тих глас той, — не правете това.
Усмивката грейна на лицето й.
— Точно това исках да чуя.
Дена започна да му демонстрира способностите на Агиел, как ако го прокара леко по тялото му, се надигаха пълни с течност мехурчета, а ако натисне малко повече, те се напълваха с кръв. Когато се отегчи, Ричард почувства нещо топло и влажно по потното си тяло. Освен това можеше да произвежда абсолютно същата болка, без да оставя никаква следа. От здравото стискане го заболяха зъбите. Понякога тя заставаше зад него и изчакваше той да се отпусне, преди да нанесе следващия удар. Когато и това й омръзна, го накара да затвори очите си и да ги държи затворени, докато тя обикаля около него, притискайки Агиел до тялото му или въртейки го около гърдите му.
Смееше се, когато успееше да го заблуди, че ще го докосне и той се подготвяше, а докосване не последваше. При едно особено остро пробождане той отвори широко очи, което й даде повод да използва ръкавицата. Накара го да моли за прошка, че е отворил очите си, без да му е казано. Китките му кървяха от врязаните в тях белезници. Беше невъзможно да не се отпуска на тях.
Изпусна гнева си само веднъж, когато тя притисна Агиел до подмишницата му. Тя стоеше със самодоволна усмивка и го наблюдаваше, докато той се гърчеше, опитвайки се да мисли за косата й. След като разбра, че докосването до подмишницата му го накара да загуби контрол над гнева си, тя за дълго се концентрира на това място, но той повече не повтори същата грешка. След като Ричард не успя да предизвика за втори път болката на магията, тя го направи вместо него, така че за разлика от случаите, когато той сам извикваше болката, сега не можа да я потуши, колкото и да опитваше. Трябваше да й се моли да го направи тя. Понякога тя заставаше пред него и го наблюдаваше как се опитва да си поеме дъх. На няколко пъти се притискаше към него, стискаше здраво гърдите му, а от твърдостта на кожените й дрехи всяко място по тялото му, до което се докосваше, изтръпваше от нова болка.
Ричард нямаше никаква представа колко време продължават тези мъчения. През по-голямата част от времето той не усещаше нищо друго освен болка, сякаш тя беше нещо живо, присъстващо в стаята заедно с него. Единственото, което знаеше, бе, че в определени моменти беше готов да направи всичко, което тя му заповяда, без значение какво е то, само и само да престане да му причинява болка. Извърна поглед от Агиел. Дори само при вида му очите му се изпълваха със сълзи. Дена никога не се изморяваше, никога не се отегчаваше от заниманието си. То явно непрекъснато я забавляваше, снабдяваше я с емоции, доставяше й удоволствие. Единственото нещо, което очевидно й доставяше по-голяма радост от това да му причинява болка, беше, когато той я молеше да спре. Той би й се молил и повече, за да й достави по-голямо удоволствие, но през по-голямата част от времето му беше невъзможно да говори. Дори с дишането едва се справяше.
Повече не се опитваше да не се отпуска на китките си, отпусна се на една страна не на себе си. Помисли си, че е спряла за малко, но болката от стореното досега беше толкова силна, че Ричард не беше сигурен в предположението си. Потта в очите му го ослепяваше; потта, стичаща се в раните, му причиняваше пареща болка.
Когато главата му малко се проясни, тя се върна, приближавайки се отзад. Той се подготви за онова, което знаеше, че ще последва. Тя обаче го сграбчи за косата и дръпна главата му назад.
— А сега, кученцето ми, ще ти покажа нещо ново. Ще ти покажа онази господарка, която съм в действителност. — Дръпна главата му още по-назад, здраво, докато болката накара мускулите на врата му да се стегнат, за да устоят на натиска. Допря Агиел до гърлото му.
— Престани да се съпротивляваш или ще го прережа.
Кръв се стичаше в устата му; той отпусна мускулите на врата си, позволявайки й да дърпа колкото си иска.
— А сега, кученцето ми, ме слушай много внимателно. Ще пъхна Агиел в дясното ти ухо. — Ричард почти се задави от ужас. Тя дръпна главата му, за да го накара да престане. — Това е различно от всичко останало. Боли много повече. Но ти ще трябва да направиш точно каквото ти казвам. — Устата й беше точно до ухото му; тя му шептеше като на любовник. — Някога, когато имах сестра Морещица, и двете пъхахме своите Агиел едновременно в ушите на някого. Той надаваше такъв вик, какъвто няма никъде. Звукът му е опияняващ. Само като си помисля за това и тръпки ме побиват. Но, от друга страна, това убива. Така и не успяхме да използваме два Агиел едновременно по този особен начин, без да убием човека. Продължавахме да опитваме, но те винаги умираха. Радвай се, че аз съм твоя господарка; има такива, които още опитват.