Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тя се подпря с ръка на гърдите, докато възвърне силите си.
— Нима мислиш, че не разбирам какво ти причинявам? — в очите й имаше празнота. — Обучението и службата ти ще продължат само няколко седмици, преди да умреш. Обучението на една Морещица продължава години. Всичко, което правя с теб, и в по-тежки форми, е правено на мен хиляди пъти. Една Морещица трябва да познава своя Агиел по-добре от самата себе си. Първият ми учител ме избра за своя другарка, когато бях на петнайсет, след като ме беше обучавал от дванайсетгодишна възраст. По никакъв начин не бих могла да постигна неговата жестокост, нито способността му да държи човек на косъм и от живота, и от смъртта. Той ме обучава, докато навърших осемнайсет, тогава го убих. Затова бях наказвана с Агиел всеки ден през следващите две години. С този Агиел. Точно този, който използвам върху теб, е същият, с който и аз съм обучена. Получих го като подарък, когато ме провъзгласиха за Морещица. Нямам друга цел в живота си, освен да го използвам.
— Господарке Дена — прошепна той, — съжалявам.
Стоманата се върна отново в очите й. Тя кимна.
— Наистина ще съжаляваш. Не съществува човек, който може да ти помогне. Включително и аз. Ще разбереш, че това да си другар на една Морещица не ти дава никакви привилегии, само прибавя допълнително голямо количество болка.
Ричард безпомощно висеше на белезниците, потиснат от ужаса на всичко това. Това, че я разбираше, само допълнително увеличи безнадеждността му. Нямаше спасение. Беше другар на една луда.
Смръщеният поглед и усмивката се върнаха на лицето й.
— Как може да си толкова глупав да направиш подобно нещо? Със сигурност знаеш, че ще те накажа за това.
Той за миг забеляза объркването й.
— Господарке Дена, какво значение има? Така или иначе ще ми причините болка. Не бих могъл да си представя какво повече бихте могла да ми направите.
Устните й се разтегнаха в лукава усмивка.
— О, любов моя, имаш много ограничено въображение.
Ричард почувства как ръката й сграбчва токата на колана му и я отваря.
Дена стисна зъби.
— Време е да открием и нови места по тялото ти, където да те нараним. Време е да видим истинската ти същност. — От погледа в очите й Ричард изтръпна. — Благодаря ти, любов моя, че ми даде извинение да направя това с теб. Никога преди не съм го правила с друг, но на мен са ми го правили доста пъти. Точно това ме прекърши, когато бях на четиринайсет. Тази нощ — прошепна тя — никой от двама ни няма да мигне.
Четиридесет и втора глава
Пълната кофа студена вода го ободри само отчасти. Той смътно видя как в цепнатините на каменния под пред лицето му се стичат струйки вода, обагрени в яркочервено. Всеки оскъден дъх, който можеше да си поеме, му струваше огромни усилия. Разсеяно се запита колко ли здрави ребра има по себе си.
— Облечи се. Тръгваме — чу гласа й над себе си.
— Да, Господарке Дена — прошепна с толкова прегракнал от крещене глас, че знаеше, че тя едва ли ще го чуе, знаеше също и че ще го нарани, задето не й отговаря, и въпреки това не можеше да направи нищо повече.
Щом Агиел не се появи, той леко се помръдна, видя обувката си и протегна ръка да я придърпа към себе си. Седна изправен, но не можеше да вдигне главата над раменете си. Тя висеше безпомощно на гърдите му. С огромни усилия започна да се обува. Раните по краката му изпълниха очите му със сълзи. Бе невъзможно да си обуе обувките.
Дена го блъсна с коляно в челюстта и той се просна по гръб на пода. Тя седна върху гърдите му и започна да го удря по лицето с юмруци.
— Какво ти става! Толкова ли си глупав? Най-напред се слага панталонът, а после обувките! Всичко ли трябва да ти казвам!
— Да, Господарке Дена, не, Господарке Дена, простете, Господарке Дена, благодаря ви, Господарке Дена, че ми причинявате болка, благодаря ви, Господарке Дена, че ме обучавате — мърмореше той.
Тя седеше на гърдите му, задъхваща се от яд. След известно време дишането й се успокои.
— Хайде. Ще ти помогна — тя се наведе над него и го целуна. — Хайде, любов моя. Докато сме на път, ще можеш да си починеш.
— Да, Господарке Дена — гласът му беше не по-силен от изпускане на дъх.
Тя отново го целуна.
— Хайде, любов моя. Сега, когато вече те прекърших, нещата ще се оправят. Ще видиш.
В тъмното ги чакаше закрита карета. Дъхът на конете образуваше облаци в студения, спокоен въздух. Ричард на няколко пъти се препъна, докато вървеше зад нея, опитвайки се да държи веригата увиснала точно колкото трябва. Нямаше абсолютно никаква представа колко време е минало, откакто тя го избра за свой другар, пък и нямаше никакво значение. Един страж отвори вратата на каретата.