Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Първият ден при нея още не беше свършил, а Ричард вече беше убеден, че е готов да направи почти всичко, което тя пожелае. Оставаха още седмици обучение. Ако би могъл да си пожелае да умре в същия този миг, би го направил. Най-лошото беше, че знаеше, че тя е права; нямаше начин да я спре. Ричард зависеше от нейната милост, а не мислеше, че у нея тя е в изобилие.
— Разбирам, Господарке Дена. Вярвам ви. — Сладката й усмивка го постави пред необходимостта да помисли колко хубава е плитката й.
— Добре. А сега си свали ризата. — усмивката грейна на лицето й, когато срещна объркания му поглед и видя как започва да разкопчава ризата си въпреки всичко. Тя вдигна Агиел пред очите му. — Време е да ти покажа всичко, на което е способен Агиел. Ако ризата остане на теб, ще подгизне от кръв и няма да мога да намеря свежо петънце по теб. Ще видиш защо облеклото ми е в такъв цвят.
Той измъкна края на ризата си. Дишаше тежко, почти изпаднал в паника.
— Но, Господарке Дена, къде сгреших?
Тя положи ръка на лицето му и го погледна с подигравателна загриженост.
— Нима не знаеш? — Той поклати глава, преглъщайки буцата в гърлото си. — Остави се да бъдеш хванат от една Морещица. Трябваше да убиеш всичките ми хора с меча си. Беше много впечатляващ, докъдето можа да стигнеш. След това трябваше да се опиташ да ме убиеш с ножа си или с голи ръце, когато бях уязвима, преди да овладея магията ти. Не биваше да ми даваш шанс да ти отнема контрола върху магията. Не трябваше да я използваш срещу мен.
— Но защо трябва да използвате Агиел срещу мен сега?
Тя се изсмя.
— Защото искам да ти дам урок. Да се научиш, че мога да направя каквото си поискам, че няма никакъв начин да ми попречиш. Трябва да научиш, че нямаш абсолютно никаква надежда, че ако се радваш дори на минутка без болка, то е защото аз така съм решила. А не ти — усмивката се изпари от лицето й. Тя се приближи до масата, върна се с белезници, свързани с верига. — А сега. Имаш един проблем, който ме отегчава. Продължаваш да падаш. Ще трябва да направиш нещо по тоя въпрос. Сложи това.
Тя му хвърли белезниците. Той с мъка овладя дишането си, докато щракваше всяка от двете около треперещата си китка. Дена примъкна стола до една греда и го накара да застане под нея. Качи се на стола и се опита да закачи веригата за една желязна кука.
— Изправи се. Не стига. — Той трябваше да се повдигне на пръсти и да се изпъне, за да може тя да закачи веригата на куката. — Така — усмихна се накрая. — Сега вече няма да имаме повече проблеми с падането.
Ричард увисна на веригата, опитвайки се да овладее ужаса си, железните обръчи се впиваха в китките му поради собствената му тежест. И преди знаеше, че няма никакъв начин да й попречи да направи каквото е решила, но този път беше различно. Това увеличи чувството му за безпомощност, накара го да осъзнае с още по-голяма яснота, че няма как да й се опре. Дена си сложи ръкавиците и го обиколи няколко пъти, като потупа Агиел с ръката си, за да удължи мъчителното му безпокойство.
Да го убият при опита да попречи на Мрачния Рал — тази цена Ричард беше готов да плати. Това тук беше различно. Смърт без умиране. Живееща смърт. Отказваше му се дори честта да отвърне на удара. Знаеше как боли от Агиел; нямаше нужда тя да му показва повече. Правеше го само за да унижи гордостта му, достойнството му. Да го пречупи.
Дена почукваше с Агиел по гърдите и гърба му, без да спира да обикаля. Всяко докосване беше като кама, забиваща се в тялото му. Всяко докосване го караше да крещи от болка и да се гърчи на веригата; а знаеше, че тя все още не е започнала истински. Първият ден все още не беше свършил, а следваха още много. Изкрещя безпомощно.
Ричард си представи чувството си за собствено аз, достойнството си като нещо живо, видя го в мислите си. Представи си стая. Стая, в която не можеше да проникне нищо, никаква болка. Постави достойнството си, самоуважението си вътре в тази стая и заключи вратата. Никой не можеше да вземе ключа от тази стая. Нито Дена, нито Мрачният Рал. Само той. Ще понесе онова, което ще последва, колкото време трябва без чувството си за чест. Ще направи всичко, което трябва, а някой ден ще отключи вратата и отново ще бъде самият той, пък дори било то и само в смъртта. Но засега оставаше неин роб. Засега. Но не завинаги. Някой ден това ще свърши.