Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Щом като това е кученцето ти — попита Принцесата, — защо му позволяваш да яде така?
Дена я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами щом като той е кученцето ти — усмихна се Принцесата, — трябва да яде от пода, без да си помага с ръце.
Дена го погледна, в очите й проблесна огънче.
— Направи, каквото казва.
— Изсипи я на пода — каза Принцесата — и яж като куче, така че да те видят всички. Нека всички видят, че Търсачът не е нищо повече от едно куче.
Ричард беше прекалено гладен, за да направи нещо, което би го лишило от храната му. Концентрира се върху мисления образ на плитката на Дена и внимателно изсипа съдържанието на купата на пода, като гледаше в очите Принцеса Вайълит, мазната й усмивка, и изяде кашата си под бурните смехове на присъстващите. Облиза старателно купата, като си казваше, че го прави, защото му е нужна сила, в случай че изобщо някога му се наложи да я използва.
След като Кралицата и гостите приключиха с вечерята, в центъра на залата беше въведен един човек във вериги. Ричард го позна. Беше от хората, които Калан освободи от тъмницата. Двамата си размениха бързи, отчаяни погледи, с които се разбраха.
Заговори се за престъпления и подли дела, извършени от него. Ричард направи всичко възможно да не им обърне внимание; знаеше, че това е просто претекст. Кралицата произнесе кратко слово за престъпленията на мъжа, след това се обърна към Принцесата.
— Може би Принцесата ще пожелае да произнесе присъдата на този човек?
Принцеса Вайълит се изправи сияеща.
— За престъпленията му срещу Короната сто удара с камшик. А после, за престъпления срещу народа — главата му.
В залата се разнесоха одобрителни гласове. На Ричард му призля, но в същото време си пожела да си разменят местата с този човек. Със стоте камшика нямаше да има никакъв проблем, а след това щеше да последва секира.
Щом седна на мястото си, Принцеса Вайълит се обърна отново към Дена.
— Бих се радвала някой път да видя как изпълняваш наказанията си.
— Можеш да дойдеш, когато пожелаеш — Дена погледна през рамо. — Ще те пусна да погледаш.
Щом се върнаха обратно в каменната стая, само след миг той вече висеше на гредата. Дена хладно го уведоми, че по време на вечерята погледът му твърде много е шарил насам-натам из залата. Сърцето на Ричард потъна в петите. Белезниците болезнено се впиха в плътта му. За нула време уменията на Дена го накараха да плувне в пот, опитвайки се да си поеме въздух, крещейки в агония. Каза му, че все още е много рано и че иска да го пообучава още доста, преди да свърши вечерта.
Мускулите на Ричард се заизвиваха и напрягаха, повдигайки го от пода, докато Дена въртеше Агиел по гърба му. Той я молеше да престане, но тя не спираше. Когато увисна за пореден път на белезниците, видя на вратата един силует.
— Харесва ми как го караш да ти се моли — каза Принцеса Вайълит.
Морещицата й се усмихна.
— Приближи се, скъпа, и ще ти покажа и други неща.
Дена го прегърна с една ръка, притискайки се до раните му. Целуна го в ухото и му прошепна.
— Да покажем на Принцесата как хубаво умееш да се молиш, искаш ли?
Ричард се закле пред себе си да не се моли, но не след дълго тя скърши клетвата му. Дена направи една демонстрация пред Принцеса Вайълит, показвайки й различните начини, по които може да му причинява болка. Изглеждаше горда, че има пред кого да покаже уменията си.
— Може ли и аз да опитам — попита Принцесата.
Дена спря за миг поглед върху нея.
— Ами, разбира се, скъпа. Сигурна съм, че кученцето ми няма да има нищо против — тя му се усмихна. — Нали така?
— Моля ви, Господарке Дена, не й позволявайте. Моля ви. Тя е само едно малко момиченце. Ще направя всичко, което пожелаете, но не й позволявайте. Моля ви.
— Ето, виждаш ли, той няма нищо против.
Дена й подаде Агиел.
Принцеса Вайълит се изправи със злобна усмивка срещу него, опипвайки с пръсти Агиел.
Само за опит тя го бодна с него по мускула на бедрото и се зарадва от начина, по който той подскочи от болка. Доволна от резултата, го заобиколи, бодвайки го на различни места по тялото.
— Лесно е! — каза. — Никога не съм си представяла, че може да е толкова лесно да накараш някой да кърви.
Дена стоеше с ръце, скръстени на гърдите, и го гледаше с усмивка, докато Принцесата набираше все повече смелост. Не след дълго жестокостта й изплува свободно на повърхността. Новата игра я забавляваше страхотно.
— Спомняш ли си какво ми причини? — попита го тя. Притисна Агиел отстрани на тялото му. — Спомняш ли си как ме накара да се чувствам неловко? Смятам, че си получаваш заслуженото, ти не мислиш ли така? — Ричард стискаше здраво зъби. — Отговори ми! Не мислиш ли, че си го заслужаваш?