Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Той се усмихна на мисления образ в съзнанието си. Вкуси от спомена за нейната целувка, от допира на тялото й до неговото. Дори да не беше с нея, тя пак можеше да го накара да се усмихва, правеше го щастлив. Онова, което се случваше с него, беше без значение. Тя е в безопасност. Само това е важно. Калан и Зед, и Чейс са в безопасност, и последната кутия е у тях. Мрачният Рал ще умре, а Калан ще живее.
След като всичко вече свърши, какво значение имаше онова, което става с него? Той можеше и да умре. Дена или Мрачният Рал щяха да се погрижат за това. Дотогава просто трябваше да понася болката. Можеше да се справи. Какво значение има? Нищо от онова, което Дена правеше с него, не можеше да се сравни с болката, която изпита при мисълта, че не може да бъде с Калан. Жената, която обича. Жената, която обича и която ще избере друг.
Радваше се, че ще умре, преди това да стане. Може би можеше да направи нещо, за да ускори нещата; очевидно не се искаше много, за да ядоса Дена. Ако следващия път, когато тя постави Агиел в ухото му, той мръдне, щеше да остане инвалид за цял живот; тогава може би нямаше да й е необходим повече. Може би тя щеше да го убие. Никога не се бе чувствал толкова самотен.
— Обичам те, Калан — прошепна той в мрака.
Както Дена му беше обещала, следващият ден беше още по-ужасен. Тя изглеждаше добре отпочинала и с нетърпение очакваше да вложи част от енергията си, за да пречупи духа му. Той знаеше, че има едно нещо, което е под негов контрол, изборът му. Чакаше отново да пъхне Агиел в ухото му, за да може той да мръдне главата си с всичка сила и да се осакати, но тя така и не го направи, сякаш беше надушила намеренията му. Това му даде искрица надежда; нещо, което сам я бе накарал да направи. Да не използва Агиел по този начин. Тя не владееше изцяло нещата, както сама си мислеше; той все още можеше да я накара да направи нещо по негов избор. Тази мисъл му даде сили. Мисълта, че е заключил чувството си за самоуважение, достойнството си в тайната стая, му даде възможност да направи необходимото. Оставяше се да прави, каквото тя пожелае, когато тя пожелае.
Дена спря само няколко пъти, за да седне на масата и да хапне. Докато бавно ядеше плодове и се усмихваше на стенанията му, го гледаше. Не му беше дадено нищо за ядене, само вода от една чаша, която тя поднесе към устните му, щом свърши с яденето.
В края на деня отново закачи веригата за гредата и го остави да стои прав за през нощта. Той не си направи труда да я попита защо; нямаше значение. Не можеше да направи нищо, за да промени нещата.
На сутринта, когато Дена се върна с факлата, Ричард все още беше прав, но едва-едва се държеше на краката си. Тя очевидно беше в добро настроение.
— Искам целувка за добро утро — усмихна му се. — Покажи ми колко си доволен, че виждаш Господарката си.
Той направи всичко, на което е способен, но трябваше да концентрира мислите си върху това колко красива е плитката й. Прегръдката й запали в раните му болезнени огнени пламъци. Когато Дена приключи и го остави треперещ от болка, откачи веригата от куката и я хвърли на пода.
— Ти се научаваш да бъдеш добро кученце. Спечели си два часа сън.
Той се строполи и заспа още преди стъпките й да са отзвучали.
Установи, че да те събудят с Агиел е нещо само по себе си ужасно. Краткият сън не помогна особено за възстановяване на силите му. Имаше нужда от много повече, отколкото му бе разрешено. Закле се пред себе си, че ще се бори с всички сили да изкара деня, без да направи нито една грешка, да прави абсолютно всичко точно както тя го иска, и може би щеше да си спечели цяла нощ сън.
Положи усилия да направи това, като се надяваше да й се хареса. Освен това се надяваше, че ще получи и нещо за ядене. Не бе слагал хапка в устата си, откакто го беше хванала. Запита се какво иска повече — сън или храна. Реши, че онова, което желае най-силно, бе да спре болката. Или да му бъде позволено да умре.
Беше на края на силите си, усещаше как животът му бавно угасва и с копнеж очакваше края. Дена очевидно усети това и охлаби нещата, давайки му повече време за възстановяване, по-дълги почивки. На него му беше все едно; знаеше, че това ще продължи до безкрай, че е загубен. Нямаше желание да живее, да продължи нататък, да се държи. Тя му се хилеше успокоително и го галеше по лицето, докато той висеше на белезниците и почиваше. Говореше му окуражително, казваше му да не се отказва и му обещаваше, че когато го прекърши, нещата ще се оправят. Той просто слушаше, неспособен дори да заплаче.