Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард затвори очи, опитвайки се да овладее болката.
— Отговори ми! А след това ме моли да спра. Искам да го направиш, докато се молиш.
— По-добре й отговори — каза Дена. — Тя очевидно схваща бързо.
— Моля ви, Господарке Дена, не я учете на това. Онова, което правите с нея, е по-лошо от онова, което правите с мен. Тя е просто едно малко момиченце. Моля ви, не й причинявайте това. Не я оставяйте да научи тези неща.
— Ще уча каквото ми харесва. А ти по-добре започни да се молиш. Веднага!
Макар да знаеше, че така само влошава нещата за себе си, Ричард изчака дотогава, докато повече не можеше да понесе болката, преди да отговори.
— Съжалявам, Принцесо Вайълит — задъхано каза. — Моля ви да ми простите. Сгреших.
Ричард установи, че е сгрешил, като й отговори; това само я въодушеви още повече. Не й отне много време да се научи как да го накара да се моли, да плаче, колкото и той да се опитваше да не го прави. Ричард не можеше да повярва на абсурдността на това едно малко момиченце да прави подобни неща. А още по-малко да им се наслаждава. Това беше лудост.
Тя притискаше Агиел до корема му, докато го гледаше със злобен поглед.
— Но това е по-малко, отколкото заслужава Изповедникът. Някой ден тя ще получи повече от това. Аз ще съм тази, която ще й го причини. Майка каза, че аз ще го направя, когато тя се върне. Искам да ме молиш да й причиня болка. Да те чуя как ме молиш да отсека главата на Майката Изповедник.
Ричард нямаше представа какво точно стана, но нещо вътре в него се събуди.
Принцеса Вайълит стисна зъби и заби Агиел в корема му с всичка сила, извъртайки го.
— Моли ме! Моли ме да убия тая грозница Калан!
Болката принуди Ричард да крещи с всичка сила.
Дена застана между тях, изтръгвайки Агиел от ръцете на Принцеса Вайълит.
— Достатъчно! Ще го убиеш, ако използваш Агиел по този начин.
— Благодаря ви, Господарке Дена — едва изрече той. Изпита странно чувство на обич към нея в момента, в който тя се застъпи за него.
Принцеса Вайълит отстъпи назад, на лицето й беше изписано лошо настроение.
— Не ме е грижа дали ще го убия!
Гласът на Дена беше хладен и властен.
— А мен ме е грижа. Той е твърде ценен, за да го изгубя по този начин. — Очевидно Дена командваше тук. Не Принцесата, не дори Кралицата. Дена беше представител на Мрачния Рал.
Принцеса Вайълит го изгледа със злоба.
— Майка казва, че Изповедник Калан ще се върне и че следващия път, когато се появи, ще имаме изненада за нея. Искам просто да го знаеш, защото майка казва, че дотогава ще си мъртъв. Майка каза да реша какво ще правя с нея. Най-напред ще острижа косата й — стискаше ръцете си в юмруци, лицето й беше почервеняло. — След това ще пусна всички стражи да я изнасилят, всички до един! След това ще я хвърля в тъмницата за няколко години, за да имат с кого да си играят! А после, когато ми писне да й причинявам болка, ще й отсека главата и ще я забия на кол, за да я гледам как се разлага!
Всъщност Ричард изпита съжаление към малката Принцеса. Мъката му за нея го заля на вълни. При това чувство с изненада установи, че онова нещо, което се беше събудило в него, се изправи на крака.
Принцеса Вайълит стисна с всичка сила очи и изплези колкото може език.
Беше като червен флаг. Събудената сила избухна в него.
Когато обувката му се издигна на нивото на челюстта на Принцесата, той чу как тази челюст се разтрошава като кристална чаша върху каменен под. Силата на удара повдигна Принцесата във въздуха. Зъбите й разкъсаха езика й, след което също се разтрошиха. Тя се приземи по гръб на солидно разстояние от него, като се опитваше да крещи през бликащата кръв.
Очите на Дена го сграбчиха. За секунда той забеляза как през тях пробяга пламъче на страх. Ричард нямаше представа как е успял да направи това, защо магията не му попречи, а по погледа в очите на Дена разбра, че не би трябвало да е способен да го направи.
— Предупредих я преди — каза Ричард, без да сваля очи от свирепия поглед на Дена. — Дадена дума — хвърлен камък — усмихна се той. — Благодаря ви, Господарке Дена, че ми спасихте живота. Задължен съм ви.
Тя се загледа в него за миг, след което изражението й помръкна. Излезе бързо от стаята. Висейки на белезниците, той гледаше как Принцесата се гърчи по пода.
— Обърни се, Вайълит, или ще се удавиш в собствената си кръв. Обърни се!
Принцесата успя да се преобърне, лежеше в огромна червена локва. Внезапно в стаята се втурнаха някакви хора, които се заеха с нея. Дена гледаше. Те внимателно я повдигнаха и я отнесоха. Той чу притеснените им гласове да се отдалечават, изчезвайки по коридора.