Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Остана сам с Дена.
Пантите на вратата изскърцаха, когато тя затвори вратата, бутайки я с единия от дългите си нокти. През последните няколко дни Ричард беше научил, че Дена притежава някои извратени ласки. Беше се научил да разбира начина, по който използва Агиел, чрез него да тълкува настроенията й. Понякога, когато тя го нараняваше, той чувстваше как прави всичко това от чувството за някаква извратена привързаност към него. Знаеше, че това е лудост, но разбираше, че има мигове, в които Дена си мислеше, че като му причинява най-ужасните неща на света, изразява чувствата си към него. Освен това знаеше, че тази нощ тя ще му покаже най-доброто, на което е способна.
Застана до вратата, загледана в него. Гласът й беше тих.
— Ти си рядко срещан човек, Ричард Сайфър. Господарят Рал ме предупреди за теб. Предупреди ме да внимавам; каза ми, че пророчествата говорели за теб — тя се приближи бавно, стъпките й отекваха върху камъка, застана пред него, близо. Вгледа се в очите му, веждата й се повдигна едва забележимо. Дъхът й в лицето му беше по-учестен от обикновено.
— Това беше твърде необичайно — прошепна тя. — Направо възбуждащо — очите й жадно обходиха лицето му. — Реших — каза задъхано — да те направя свой другар.
Ричард увисна на веригата, неспособен да направи каквото и да било срещу тази лудост. Не знаеше каква беше тази сила, надигнала се в него, нито как да я повика отново. Опита. Тя не се появи.
Дена явно разбираше нещо, с което той не беше наясно, сякаш се опитваше да събере кураж да направи нещо, като едновременно се страхуваше от него и го желаеше силно. Тя се задъхваше, гърдите й се повдигаха, докато го гледаше в очите. Невероятно, той откри нещо, което жестокостта до този момент бе скривала от него: Дена беше привлекателна. Невероятно, замайващо красива. Помисли си, че сигурно си е загубил ума.
Шокиран и неясно защо притеснен, той гледаше как тя бавно поставя Агиел между зъбите си. По начина, по който се подадоха венците й, можеше да види, че й причинява болка. Кожата й пребледня. Тя остро си пое въздух и едва забележимо потръпна. Дена постави пръсти на тила му и притисна главата му към себе си. Бавно докосна устни до неговите. Целуна го дълбоко, страстно, споделяйки разтърсващата болка на Агиел с него. С езика си го задържа между устните им. Целувката й беше дива, животинска, тялото й се виеше около неговото.
Всяка фибра на съществото му се възпламени от това мъчение. Внезапното му поемане на въздух остави дробовете й без въздух. Той можеше да поема единствено от нейния въздух, тя — единствено от неговия. Болката го накара да забрави всичко друго освен нея. Тя разсече мозъка му. По звуците, които Дена издаваше, той разбра, че тя чувства същата смъртна болка като него. Болката стегна в юмруци ръцете, сграбчили косата му. Дена започна да стене от болка. Пак поради болката мускулите му се стегнаха. Тя вилнееше из двама им.
Без да разбира защо, той установи, че отвръща на целувката й със същата страст, също така животински. Болката изкривяваше всичките му възприятия. Никога не беше целувал с подобна лъст. Отчаяно искаше тя да спре. Но той самият не спираше.
Странната сила се надигна още веднъж. Той се опита да се протегне към нея, да я докопа, да я задържи. Но тя му се изплъзна и изчезна.
Докато Дена впиваше устните си в неговите, пъхнала Агиел помежду им така, че зъбите и на двамата да го докосват, болката го завладя напълно. Тя притисна тялото си в неговото, уви крака си около неговия и увисна на него. Болеше го да я държи в обятията си.
Миг преди той да изгуби съзнание, тя се откъсна от него, като все още стискаше косата му. Когато го погледна, отдалечавайки лицето си на по-малко от два инча от неговото, от очите й се стичаха сълзи. Превъртя Агиел в устата си с език и го задържа там със зъбите си, докато трепереше от болка, сякаш за да му покаже, че е по-силна от него. Ръката й бавно се вдигна и извади Агиел от устата й, след което погледът се върна в очите й. Опита се да си поеме въздух.
Веждите й се сключиха. Сълзи от болка и още нещо затекоха обилно от очите й. Тя го целуна. Нежността, сладостта на тази целувка го изуми.
— Ние сме свързани — любовно му прошепна тя. — Свързани с болката на Агиел. Съжалявам, Ричард — с треперещи пръсти тя избърса бузата му, в очите й все още блестеше болка. — Съжалявам за онова, което ще ти причиня. Ти си мой другар за цял живот.
Ричард се смая от съчувствието в гласа й.
— Моля ви, Господарке Дена. Нека си вървя. Или поне ми помогнете да спра Мрачния Рал. Обещавам ви, с най-голямо желание ще бъда ваш другар до живот, ако ми помогнете да го спра. Кълна се в живота си, ако ми помогнете, ще остана дори без магията да ме задържа. Завинаги.