Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Благодаря ви, Господарке Дена — той не знаеше за какво точно й благодари, но не му се щеше тя да прави заплануваното.
— Внимавай — прошепна остро тя. Гласът й отново придоби мек оттенък. — Когато правя това, не бива да мърдаш. Мръднеш ли, то ще повреди вътрешностите ти. Няма да те убие, но ще предизвика безвъзвратно инвалидност. Някои от онези, които мръдват, ослепяват, други никога повече не могат да мърдат едната половина на тялото си, трети не могат да говорят, или пък да ходят. При всички положения у този, който мръдне, нещо се поврежда. Аз искам ти да останеш напълно функционален. Морещиците, които са по-жестоки от мен, не предупреждават кученцата си да не мърдат, просто го правят, без да им кажат нито дума. Така че виждаш ли? Не съм толкова жестока, колкото си мислиш. И въпреки това малцина от онези, на които го прилагам, успяват да не помръднат. Дори и да ги предупреждавам, те въпреки това подскачат, а после остават осакатени.
Ричард не можа да се въздържи да не заплаче.
— Моля ви, Господарке Дена, моля ви, не го правете, моля ви.
Чувстваше дъха на усмивката й. Тя прокара влажния си език през ухото му, целувайки го.
— Но аз го искам, кученцето ми. Не забравяй, не се движи, стой спокойно.
Ричард стисна зъби, но нищо не можеше да го подготви за това. Почувства се така, сякаш главата му се е превърнала в парче лед, разтрошено на хиляди парчета. Заби нокти в дланите си. Заедно с всичко останало на парчета се разлетя и чувството му за време. Потъна в една загубена земя на вечната агония без начало и край. Всеки нерв по тялото му го пробождаше с остра, изпепеляваща болка. Нямаше никаква представа колко дълго е държала Агиел в ухото му, но когато го махна, каменните зидове заехтяха от крясъците му.
Когато най-после се отпусна, тя целуна ухото му и без да диша, прошепна в него.
— Това беше направо превъзходен крясък, кученцето ми. Никога не съм чувала по-добър. Освен предсмъртния крясък, разбира се. Справи се отлично, кученцето ми, не помръдна дори инч. — Тя нежно целуна врата му, а след това още веднъж ухото му. — Да опитаме ли и от другата страна?
Ричард увисна на белезниците. Нямаше сили дори да заплаче. Тя силно дръпна главата му назад и се премести от другата му страна.
Когато най-после приключи с него и откачи веригата, той се строполи на пода. Не мислеше, че е способен дори да се помръдне, но когато тя му направи знак с Агиел, само видът му го накара да направи каквото тя иска.
— Това е всичко за днес, кученцето ми. — Ричард си помисли, че ще умре от радост — Ще отида да поспя малко. Днес имахме непълен ден; утре ще се обучаваме цял ден. Ще можеш да се убедиш, че за цял ден боли повече.
Ричард беше прекалено изтощен, за да мисли за следващия ден. Искаше само да легне. Дори каменният под щеше да му се стори най-прекрасното легло на света. Той го погледна с копнеж.
Дена донесе стола, взе веригата, която висеше от яката му и я закачи за желязната кука на гредата. Той я гледаше объркан, твърде изтощен, за да се опита да си представи намерението й. Когато свърши, тя се запъти към вратата. Ричард установи, че веригата беше твърде къса, за да може да легне на пода.
— Господарке Дена, а аз как ще спя?
Тя се обърна и му се усмихна снизходително.
— Да спиш? Не си спомням да съм ти казвала, че ти е разрешено да спиш. Сънят е привилегия, която трябва да си спечелиш. А ти не си го направил. Не си ли спомняш тази сутрин, когато нарисува онази отвратителна картина, в която ме убиваш с меча си? Не помниш ли, че ти казах, че ще съжаляваш за това? Лека нощ, кученцето ми.
Тя тръгна да излиза, но се обърна отново.
— И ако само си помислиш да откачиш веригата от куката и да се оставиш да загубиш съзнание от болка… Аз не бих опитала, ако бях на твое място. Промених магията. Повече няма да можеш да губиш съзнание. Свалиш ли веригата, или пък ако случайно паднеш и това откачи веригата, няма да съм тук, за да ти помогна. Ще бъдеш сам самичък цяла нощ с болката. Мисли за това, ако ти се доспи.
Тя се обърна на пети и излезе, като отнесе факлата със себе си.
Ричард стоеше в мрака и плачеше. След известно време се накара да престане да си мисли за Калан. Това беше нещо приятно, което Дена не можеше да му отнеме. Поне не тази нощ. Стана му по-добре, като си помисли, че тя е в безопасност, че около нея има хора, които могат да я защитят. Зед и Чейс, а скоро и войската на Майкъл. Представи си къде ли е тя сега, някъде, където са си направили бивак, точно сега седи със Сидин и Рейчъл и се грижи за тях, разказва им приказки, разсмива ги.