Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Все едно, Каралайн — каза Дарлин, окачи арбалета си на една халка на седлото и подкара коня си малко по-близо. — Човек трябва добре да знае в какво се замесва. Сигурно сте чували приказките, че ал-Тор е заминал за Кулата, Томас. Дойдох, защото Айез Седай се обърнаха към мен преди няколко месеца с намеци, че това може да се случи, а братовчедката ви ме уведоми, че и на нея са й го намекнали. Помислихме, че можем да я поставим на Слънчевия трон преди да го е заела Колавер. Е, ал-Тор обаче не е глупак. Аз лично съм убеден, че той дърпа струните на Кулата като на арфа. Колавер се обеси, той си седи здрав и читав зад стените на Кайриен — без оглавника на Айез Седай, бих се обзаложил, каквото и да разправят — и докато не намерим начин да се откопчим, ние сме в ръката му и чакаме само да я стисне в юмрук.
— Кораб ви е довел — отвърна Ранд. — Кораб може и да ви отведе. — Изведнъж Мин усети, че нежно потупва ръката й под мишницата. Той се опитваше да я успокои!
Изненадващо, Дарлин отметна глава и се разсмя. Твърде много жени щяха да забравят за дългия му нос пред тези очи и този смях.
— Така е, Томас, но работата е в това, че аз помолих братовчедка ви да се омъжи за мен. Тя не ще да каже нито да, нито не, но един мъж не би изоставил дори вероятната си бъдеща съпруга на милостта на айилците, а тя няма да напусне.
Каралайн Дамодред се изправи на седлото си с толкова хладно лице, че можеше да посрами всяка Айез Седай, но изведнъж червена и бяла аури проблеснаха около нея и Дарлин и Мин разбра. Цветовете всъщност сякаш никога нямаха значение, но тя разбра, че двамата щяха да се оженят — след като Каралайн го поизмъчеше. Нещо повече, пред очите й на главата на Дарлин изведнъж се появи корона, най-обикновен златен венец с леко извит меч, полегнал на една страна над веждите му. Кралската корона, която той един ден щеше да носи, макар че на кое кралство, тя не можеше да каже. Тийр си имаше върховни лордове, а не крал.
Дарлин смуши коня си и застана срещу Каралайн.
— Днес дивеч няма да се намери. Торам вече се е върнал в стана. Предлагам и ние да направим същото. — Сините му очи бързо огледаха околността. — Изглежда, твоят братовчед и жена му са си загубили конете. Сега сигурно се лутат наоколо — добави той ласкаво към Ранд. Много добре знаеше, че нямат коне. Но съм сигурен, че Ровайр и Инес ще отстъпят своите. Малко разходка пеш на чист въздух ще им се отрази добре.
Един набит мъж в камизола с червени ивици скочи незабавно от високия си дорест кон и се усмихна угоднически на Дарлин и далеч не толкова топло, но също тъй мазно на Ранд. Миг по-късно една жена със сърдито лице се смъкна вдървено от своята сива кобила. Не изглеждаше доволна.
Нито пък Мин.
— Смяташ да отидеш в стана? — прошепна тя, докато Ранд я водеше към конете. — И добави, без да помисли. — Ти луд ли си?
— Още не — отвърна й той тихо и докосна коня й с пръст по ноздрите. — Благодарение на теб, това поне знам. — След което я покачи на кобилата, а после сам скочи на седлото на дорестия.
Поеха на север по склона и оставиха Ровайр и Инес да стоят под дърветата и да се мръщят кисело. Останалите тайренци тръгнаха след кайриенците, подвиквайки през смях на двойката пожелания за приятна разходка.
Мин понечи да подкара до Ранд, но Каралайн я хвана под мишницата и я придърпа зад двамата мъже.
— Искам да разбера какво прави той — каза й тихо Каралайн. Кой точно, зачуди се Мин. — Вие сте му любовницата, нали?
— Да — отвърна й Мин предизвикателно, след като успя да си поеме дъх. Бузите й бяха пламнали. Но жената само й кимна, сякаш това бе най-естественото нещо на света. А може и да беше, в Кайриен. Понякога Мин осъзнаваше, че цялата изтънченост, която улавяше в приказките на знатни особи, е точно толкова дебела, колкото блузката й под сетрето.
Ранд и Дарлин яздеха един до друг малко напред, по-младият мъж с половин глава по-висок от другия, и двамата загърнати в своята гордост като в плащове. Говореха си. Не беше лесно да ги чуе. Говореха тихо, а мъртвите листа шумяха под конските копита, пукаха паднали клони и този шум бе почти достатъчен да заглуши гласовете им. Все пак можеше да долови по някоя дума.
— Ако позволите, Томас — каза по едно време Дарлин, докато се спускаха след първото възвишение — и в името на Светлината, не искам да проявя непочтителност, но вие сте щастлив, че имате толкова красива жена. Ако такава е волята на Светлината, и аз ще имам красива жена.