Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Искате да кажете, че през деня трябва да ходя на работа на обекта, а нощем, в личното си време, да правя тази статуя?
— В личното си време ли? Що за покварено понятие.
— А кога ще спя?
— Сънят не е грижа на Ордена — за разлика от справедливостта.
Ричард въздъхна дълбоко. Посочи с чука си нещото на земята.
— И трябва да извая това?
— Точно така. Ще закупиш камъка сам, а трудът ти ще бъде в полза на добруването на твоите съграждани. Това ще бъде твоят дар за народа на Ордена като наказание за злите ти дела. Хората като теб, притежаващи способности като твоите, би трябвало с радост да дават всичко от себе си, за да помагат на Ордена.
Брат Нийл протегна ръка.
— За построяването на този дворец е нужна всеотдайност. Хората трябва да се убедят, че Орденът е способен да осъществи такъв грандиозен проект за толкова малко време. Те отчаяно се нуждаят от урока, който този дворец ще им даде. Брат Нарев изгаря от желание да открие двореца. Иска още тази зима той да бъде открит с пищна церемония, на която ще присъстват редица сановници от Ордена. Войната напредва. Хората имат нужда да видят, че дворецът им също напредва. Трябва да видят резултата от своите жертви. Ти, Ричард Сайфър, ще изваеш великата статуя, която ще увенчава входа на императорския Вечен дом.
— За мен е чест, Брат Нийл.
Нийл се усмихна.
— Така и би трябвало да бъде.
— Ами ако не съм … подготвен за тази работа?
Мазната му усмивка грейна.
— Тогава ще бъдеш върнат в затвора, а хората на Защитник Мъксин ще те разпитват, докато направиш пълни признания. След като в крайна сметка си признаеш всичко, ще бъдеш набит на кол. И плътта ти ще се превърне в пиршество за пилците.
Брат Нийл посочи гротескния модел на земята.
— Вземи го. Това ще бъде произведението на живота ти.
Чула гласа на Ричард, Ничи вдигна глава. Говореше с Камил и Наби. Чу го да казва, че е уморен и не може да погледне работите им, че ще намине на другия ден. Ничи знаеше, че момчетата ще останат разочаровани. Не бе в стила на Ричард да постъпва така.
Сипа му от елдената каша с грах. Остави паницата на масата заедно с една лъжица. Хляб нямаха.
Искаше й се да направи нещо по—добро за него, но след като им вземеха доброволните пожертвувания, не им оставаше нищо. Ако не беше градината, която жените от кооперацията поддържаха в задния двор, двамата сигурно щяха да умрат от глад. Ничи се бе научила как да отглежда зеленчуци и да му готви от собствената реколта.
Ричард влезе с отпуснати рамене и отнесен поглед. В едната си ръка носеше нещо.
— Сложих ти да вечеряш. Заповядай.
Ричард постави нещото на масата край лампата. Представляваше малка, изящно изработена композиция от преплетени в ужас фигури. От едната страна бяха заобиколени от полукръг. В средата на композицията падаше светкавица — чест символ на възмездието на Създателя. Имаше прободени няколко очевидно зли мъже и жени, предавайки ги на земята. Бе разтърсващо изображение на лошата природа на човешкия род и на гнева на Създателя, изливащ се върху хората.
— Какво е това? — попита Ничи.
Ричард се отпусна тежко на стола. Главата му потъна между дланите, пръстите му се заровиха в косата. След малко вдигна глава.
— Каквото искаше — отвърна тихо.
— Каквото съм искала ли?
— Моето наказание.
— Какво наказание?
Ричард кимна.
— Брат Нарев е разбрал за двадесетте и два гроша. Каза, че сигурно съм извършил нещо наистина ужасно, след като съм могъл да спечеля толкова пари. Осъди ме да изработя голямата статуя на входа на императорския дворец.
Ничи се вгледа в малката статуя на масата.
— Какво е това?
— Слънчев часовник. Това са обръчите с гравирани върху тях часове. Светкавицата хвърля сянката на Светлината на Създателя върху циферблата и така сочи часа.
— Все пак не разбирам. Защо каза, че е наказание? Нали си каменоделец? Това ти е работата.
Ричард поклати глава.
— Трябва сам да купя материала, със свои средства, при това трябва да работя нощем, в личното си време, като дарение към Ордена.
— И защо мислиш, че бих искала това?
Ричард прокара пръст по светкавицата, очите му разглеждаха статуята.
— Ти ме доведе тук, в Стария свят, понеже искаше да ме накараш да разбера грешките си. Разбрах ги. Трябваше да призная, че съм извършил някакво престъпление и да им позволя да сложат край на живота ми.
Той отдръпна ръка.
Ничи бутна паницата към него.
— Яж, Ричард. Трябват ти сили.
Без да се противи, той направи каквото тя му каза. Затворник, изпълняващ заповеди. Тя мразеше, когато той се държи така.