Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
Нийл махна с ръка.
— Тук ще бъде положена великата статуя. Перлата, която ще окичва короната на входа към императорския Вечен дом. Това ще бъде мястото, откъдето хората ще влизат в нечувания дворец. От тук ще минават на път за срещите си с важни сановници от Ордена. Тук ще влизат в по—близък контакт със Създателя.
Ричард не каза нищо. Нийл го изгледа за миг, после застана в центъра и разпери ръце към светлината.
— Ето тук! Точно тук ще се намира статуята, изобразяваща величието на Създателя, която ще поглъща Неговата Светлина. Светлината ще разкрива омразните същества ето там — човечеството. Това ще бъде монумент на злата природа на човека, обречен на мизерията на своето съществуване в този свят, зъл по характер, превит от унижение, видял истинската същност на душата и тялото си — когато му ги разкрие Неговата Светлина.
Ричард си каза, че ако глупостта имаше свой първенец, то той безспорно щеше да е Орденът и поддръжниците му.
Ръцете на Нийл се отпуснаха — сякаш актьор бе завършил триумфално представлението си.
— Ти, Ричард Сайфър, ще изваеш тази статуя.
Ричард усети всяка неравност по повърхността на чука, който стискаше в ръката си.
— Да, Брат Нийл.
Онзи вдигна застрашително пръст към лицето му и му се ухили зловещо.
— Май нещо не разбираш, Ричард. — Вдигна рязко ръка във въздуха.
— Чакай. Чакай тук.
Тръгна нанякъде, последван от полета на кафявата си роба. Взе нещо иззад мраморните колони и се върна с него в ръка.
Беше малка статуя. Положи я на земята, там, където вените в структурата на мраморната плоскост се събираха в точка в средата на пиедестала. Представляваше глинен макет на онова, което Брат Нийл бе разказал току—що. Можеше да се признае, че бе дори още по—ужасно, отколкото го бе описал Нийл. Ричард изпита неистов порив да замахне с чука. Каза си, че вероятно би си струвало да умре, но да унищожи подобна зловеща фигура.
Вероятно.
— Ето това е — рече Нийл. — Брат Нарев заръча на един скулптор да извае тази фигура — разбира се, под Неговото вещо ръководство. Видението на Брат Нарев е направо забележително. Съвършено е, не мислиш ли?
— Точно толкова ужасяващо е, колкото го описахте, Брат Нийл.
— И ти ще трябва да го пресъздадеш в истинските му размери. Просто да изработиш в мащаб тази велика статуя от бял мрамор.
Онемял, Ричард кимна.
— Да, Брат Нийл.
Пръстът се поклати пред носа му с огромно задоволство.
— Не, не, все още мисля, че не разбираш, Ричард. — Хилеше се като перачка, застанала край оградата с кошница, пълна с мръсотии. — Виждаш ли, направих си труда да се поразровя из биографията ти. Двамата с Брат Нарев така и не успяхме да ти се доверим, Ричард Сайфър.
— Да, така е — не успяхме. Е, сега вече знаем всичко за теб. Открихме тайната ти.
Ричард настръхна. Мускулите му се превърнаха в камък. Подготви се да се хвърли в отчаяна битка. Точно в този миг му се струваше, че няма друг избор. Нийл щеше да умре.
— Нали разбираш, говорих със Защитник Мъксин.
Ричард остана като гръмнат.
— С кого?
Нийл му се ухили триумфално.
— Човекът, който те е осъдил да работиш като каменоделец. Познава те по име. Показа ми архива по случая. Признал си гражданско неподчинение. Показа ми и разписката за глобата — двадесет и два златни гроша. Доста прилична сумичка. — Нийл отново размаха пръст пред носа му. — Това е било грешка на правосъдието, Ричард, и ти го знаеш. Никой не може да спечели толкова пари от някакво си гражданско неподчинение. Подобни спестявания се правят по друг начин.
Ричард се поотпусна. Пръстите го боляха от стискането на чука.
— Не — продължи Нийл, — трябва да си направил нещо доста по—сериозно, за да си натрупал състояние от два десет и два златни гроша. Очевидно си извършил доста тежко престъпление.
Нийл разтвори ръце като Създателя, извисил се над някое от грешните си чеда.
— Аз ще проявя милост, Ричард.
— Брат Нарев съгласен ли е на подобна милост?
— О, да. Нали разбираш, с тази статуя ще изкупиш греха си пред Ордена. Ще ти бъде дадена възможност да изкупиш злодеянията си. Ще работиш върху тази статуя в извънработно време, когато не си зает с другите си дела. За тази работа няма да ти бъде заплатено. Няма да можеш а използваш нито парче от мрамора, закупен от Ордена за двореца. Ще трябва да си го набавиш със собствени средства. Ако трябва да работиш десет години, за да спечелиш такава сума — толкова по—добре.