Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Ей, Масрур не се чуди, не се май, успокой се и играй!
— Как да се успокоя, хубавице! — отговорил той. — Ти луната затъмняваш, но на влюбен душата не успокояваш!
И докато говорел, тя рекла:
— Шах!… И — мат! — така Зейн ал-Мауасиф го победила, но и разбрала, че той е влюбен в нея до полуда. Тогава му рекла: — Ще играя с тебе, Масрур, но ти трябва да ми покажеш, че поне малко разбираш от тази игра! И ми се закълни, и аз ще ти се закълна, че никога един от нас няма да измами другия! — двамата се заклели един на друг и тя рекла: — Хайде, Масрур! Ако те бия — ще ми платиш сто динара, а ако ме биеш — нищо няма да ти дам!
Той си помислил, че може да я победи, но рекъл:
— Виждам, господарке, че в тази игра си по-добра от мене!
— Е, благодаря ти за тези думи! — рекла тя.
Отново двамата заиграли, пешките се занадпреварвали, офицерите тръгнали в диагонали и ги заобикаляли, топовете тях пък спирали, конете напред заподскачали. Зейн ал-Мауасиф имала на главата си диадема от синя коприна, тя я отметнала, косата й се пръснала на раменете, тя запретнала ръкави до лакът и ръцете й били сякаш излети от светлина. Взела някаква червена фигура и рекла:
— Внимавай де!
Объркал се Масрур, не виждал фигурите, а само нейната хубост, смущавал се и хванал една от червените фигури.
— Ей, Масрур! — викнала му тя. — Я ела на себе си! Червените са моите, белите са твоите!
— Абе който и да те види, не може да не изгуби ума си! — възкликнал Масрур.
Тя му дала червените си фигури, заиграла с белите, но и с тях го победила. Играта продължавала, тя все го побеждавала и всеки път той й плащал по сто динара. Вече се съмнало, а не бил победил нито веднъж. Неочаквано се изправил и тя го запитала:
— Какво искаш, Масрур?
— Ще отида вкъщи! — отговорил той. — Ще си донеса парите, пък дано си постигна мечтите!
— Прави каквото щеш! — рекла тя. — Щом не искаш да спреш…
Масрур донесъл всички пари, които му били останали. Отново заиграли, а тя все го биела, а той не могъл да надделее нито веднъж. Играта продължила три дни и тя прибрала накрая всичките му пари и го запитала:
— Искаш ли още нещо, Масрур?
— Искам да играя за моя дюкян за благовония! — отговорил той. — Той струва петстотин динара!
— Аха, точно колкото за пет игри!
Пак заиграли — и тя пак победила. После Масрур заложил своите неволници, нивите си, градините си, къщите си — и тя му взела всичко, което притежавал.
— Остана ли ти още нещо за залагане? — запитала го тя.
— За бога, нямам вече нищо! — възкликнал той.
— Слушай, Масрур, което започва с добро, не може да завърши със зло! Но щом се оплакваш — взимай си имането и си върви! Аз ще намеря сили да те изтръгна от сърцето си!
— За бога, не бива да съдиш така! — възкликнал Масрур. — Пък ако искаш душата ми, няма да спечелиш много, защото тя и така обича само тебе!
— Добре! — рекла тя. — Щом е така, доведи кадията и свидетелите и припиши на мое име всичко, което притежаваш — и пари, и имоти!
— Дадено! — викнал Масрур, отишъл при кадията и свидетелите и ги довел при нея.
— Пиши — рекла тя, — че имотите на Масрур заедно с наложниците и с всичко, което притежава, стават собственост на Зейн ал-Мауасиф на такава и такава цена!
Написал всичко кадията, разписали се свидетелите отдолу и Зейн ал-Мауасиф взела хартията в ръка…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ОСЕМСТОТИН ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че така всичко, което притежавал Масрур, станало собственост на Зейн ал-Мауасиф. Тогава тя се обърнала към него:
— Е, Масрур, сега вече можеш да си ходиш, откъдето си дошъл!
А неволницата й Хабуб го изгледала и рекла:
— Пък сега и да съчиниш някоя песничка за шахмата!
И Масрур занареждал следните стихове: