Сянката на планината

— Джасвант, колкото струва — толкова плащам.

— Чакай нещо да ти кажа. Няма как да избягаш от тая система, мой човек, колкото и да

се пънеш. Пазарлъкът е основата на бизнеса. Никой ли не те е научил?

— Не ми пука кое колко струва.

— На всеки му пука кое колко струва!

— Не и на мен. Щом не ми е по джоба, значи не го искам. А ако го искам и ми е по

джоба, не ми пука колко пари струва. Парите са за харчене, нали така?

— Парите са река, човече. Някои от нас се носят по течението, други цапат по плиткото.

— Стига със старите сикхски поговорки.

— Тая е нова сикхска поговорка, ей сега я измислих.

— Опаковай нещата, Джасвант. Джасвант въздъхна.

— Харесвам те. Никога няма да го кажа пред хора, щото не съм от тия, дето се перчат

пред публика. Това всеки го знае. Обаче аз те харесвам и забелязвам у тебе някои интересни

качества. Забелязвам и някои грешки в духовните ти разсъждения и тъй като те харесвам, с

радост бих ти турил в ред чакрите, тъй да се каже.

— Тая реч си я държал и преди, а? — попитах и поех двете торби стоки от първа

необходимост.

— Няколко пъти.

— И как мина?

— Лин, аз мога да бъда много убедителен. Веднъж играх Отело в…

— Джасвант, приятно ми беше да свършим работа.

— Ей това е! — провикна се той. — Ей това се опитвах да ти кажа преди! Аз тебе те

харесвам, разбираш ли, обаче като се държиш като дете — пък ти не си дете — и ми

разваляш целия кеф от това да си възрастен, светна ли ти?

И тук по сценарий засвири музика. Той пак наду бханграта.

Прибрах покупките, изядох две студени консерви риба тон, наточих си ножовете, докато

се слегне храната, после правих лицеви опори и набирания, докато нощта ми позволи да

тръгна из града.

Пълният бандобаст — или блокаж на града — е невъзможно да се преодолее денем.

Всеки, излязъл посред бял ден на главна улица, е жертва или скоро става жертва. Ченгетата

се страхуваха. Не бяха достатъчно, за да спрат хората, тръгнали на война един срещу друг, или

за да опазят банките. За ченгетата блокадата правеше нещата много по-лесни: щом си на

улицата, значи те арестуват.

— Излизам, Джасвант — обадих се точно преди полунощ.

— Излизаш, ама друг път. Барикадата няма да помръдне от мястото си.

Направих няколко крачки към струпаните мебели.

— Ако я бутна, ще се разпадне.

— Не пипай! — Той излезе иззад бюрото да изтика барикадата от вратата. — Това

защитно съоръжение е много сложно. Моят приятел, парсът, щеше да се справи по-добре, ех, защо не е тук! Но и така ще спре зомбитата да влязат.

— Зомбита ли?

— Така се започва, мой човек — отвърна Джасвант угрижено. — Всеки го знае.

Той избута художествената инсталация от столове и пейки и открехна вратата едва-едва.

— Ще ти трябва парола — каза.