Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
е скучно да казват истината.
— Странно е да го чуя от някого, който в момента не желае да ми каже истината.
— Не мога да ти кажа цялата истина. Мислех, че си разбрал?
— Нищо не съм разбрал. Ти наистина ли ще тръгнеш с тия тук? Тя погледна през рамо и
пак се обърна към мен.
— Това парти е нещо различно. Вярваш ли ми, че отивам на него и отмених поканата ти
от любов към теб?
— Говоря за това, че отиваш на парти — няма значение какво и колко е важно — след
случилото се тази вечер?
Устните й се отлепиха и оголиха стиснатите й зъби. Очите й широко се отвориха.
Познавах този поглед. Не бе заплашителен — сдържаше се да каже нещо, с което можеше да
ме нагруби. Не ми пукаше.
— Карла, та ти ги познаваше! Това е Назир! Не знам как се чувстваш, но в момента
искам само да бъда с теб и нищо друго.
— Тежко е. Случилото се с момчето…
— И с Назир.
— И с Назир. Милият Назир.
Тя се умълча, споменът за грамадния афганец разколеба решението й. Карла и аз
грейвахме, щом зърнехме прорязаното от дълбоки бръчки лице и навъсената усмивка на
Назир, когато отваряше вратата на къщата.
Тя вдъхна дълбоко, усмихна ми се и ме хвана за ръката.
— Това парти наистина е важно, Лин. То ще отвори много тайни врати и ще ми позволи
да затворя една врата, която вероятно изобщо не биваше да отварям.
— Каква врата?
— Рано е. Моля те, довери ми се. Моля те! Само ми се довери, когато ти казвам, че този
купон може да ми даде шанс да загърбя всичко и после да живея дълго, без да се обръщам
назад.
— Защо е толкова важен?
— Господи! Няма да се откажеш, нали? И няма да ми се довериш?
— Толкова малко ми даваш, Карла, а нощта е толкова тежка. Съжалявам, но срещам леки
затруднения да вярвам в теб.
Тя ме погледна — може би с леко разочарование, а може би просто наблюдаваше
разочарованието по лицето ми.
— Добре — каза. — Това е фетишистко парти.
— Е, хубаво де… и какво от това?
— То е първото по рода си в Бомбай и там ще паднат маските на мнозина.
— Колко маски?
— Всичките, разбира се — каза тихо и ме погали по бузата. — Затова отмених поканата
ти.
— Какво?
— Харесвам те такъв, какъвто си. Обичам те такъв, какъвто си. Така или иначе, всичко е
заради това. И няма да го разваля, като те пусна да се вихриш из този Вавилон.
— Но ти ще отидеш.
— Аз не съм ти, миличък. И ти — това не съм аз.
— Ела с мен, Карла.
— Трябва да тръгвам, Лин. Имам работа за довършване. Довери ми се.
— Всичко е свършено. Ела с мен.
— Трябва да тръгвам — каза тя и се изправи, но аз я стиснах за китката там, където
гривна можеше да краси ръката й. — Ако не си чула, затръбиха с тръбите и стените
рухнаха…
— Библейски цитат — усмихна се тя. — Изкушаваш ме, Шантарам. По-изкусително е от
проклетото парти, но трябва да тръгвам.
— Не се шегувам. Сега не е за купони. Време е да се укрепим и да се защитаваме. Ще е
страшно. Ще има пожари, улиците ще пламнат. Трябва да се запасим, да изчакаме всичко да
отмине и после да си намерим друг град.
Тя ме погледна тъй нежно, че заплувах в река от неподправена обич, без да имам
представа кога съм се отделил от брега.
— Само онова, което ни свързва в едно, си струва. Бях напълно изчерпан. Тя бе твърде
близко. Светлините на трескаво оживения драйв-ин бар за сокове палеха в очите й неонови
огньове и аз отново изгарях.
— Какво значи това?
— Не се отказвай от мен — прошепна тя.
— Но…
— Не смей да се отказваш от мен!
Тя ме целуна. Целуна ме тъй искрено, че когато си отворих очите, нея вече я нямаше.
Изтича при мотоциклетистите. Форсираха моторите си. Тя се качи зад Бенисия.
Испанката сложи каската си и спусна визьора: дъга от черна светлина на мястото на
очите. Подхождаше много сериозно към желанието си да се скрие от чуждите погледи, нямаше две мнения. Но на мотора зад нея седеше Карла и аз имах мое мнение по въпроса.
Бенисия се наведе и стисна ниското кормило, а Карла се примърда към нея.
После се изправи, обърна се и очите й откриха моите, без да ги търсят. Усмихна се.
Не се отказвай от мен.
Тя се прилепи до гърба на Бенисия.
Кавита се качи зад Навин, който направи изкусен кръг пред бара за сокове и спря до
мен.
— Защо няма да идваш, Лин? — попита ме той, докато другите мотоциклетисти