Сянката на планината

помогне да намеря Карла. Исках да е до мен или поне да разбера, че нищо не я заплашва.

Легендите се пишат с кръв и огън, а улиците бяха достатъчно обагрени в червено, за

нови. Придружителят ми, пътният полицай, каза, че избухнали сблъсъци край джамията

„Набила". Имало загинали и още повече ранени. Джамията била непокътната. Хората го

наричали чудо, забравяйки пострадалите за спасението й пожарникари.

— Какво впечатляващо време! — съвсем по индийски подвикна през рамо Доминик, пътният полицай, докато пъплеше мудно из пустите улици.

— Впечатляващо чак до ужас, Доминик.

— Точно така! — разсмя се той.

— Да пробваме в хотел „Махеш" — предложих.

— Ще има какво да разправяме на внуците. — Доминик зави към „Махеш", като се

взираше през завесите от тъмнина във всяка опустяла пряка. — За времето, когато из Бомбай

свободно са бродели призраци.

Карла не открихме, но намерихме колата й. Спряхме до нея и заварихме Рандъл зад

волана, а Винсън на задната седалка. Рандъл свали стъклото. Винсън се наливаше със скоч.

— Здравей, Рандъл. Къде е Карла?

— Не знам, сър. Не съм я виждал, откакто отпътува на мотора с госпожица Бенисия.

— Намерих я! — обади се пийналият Винсън от задната седалка. Обърнах се към него.

— Къде?

— В един ашрам! — отвърна радостно той.

— Карла в ашрам? Само ако смята да го купува.

— Не Карла. Ранвей. Навин я намери. Тя е в един ашрам на стотина мили оттук.

Заминавам веднага щом тук се уталожат нещата.

Пак се обърнах към Рандъл.

— Какво става?

— Наредиха ми да чакам госпожица Карла в хотел „Амритсар" — отвърна той. — Но

наложиха бандобаст страшно бързо и полицията не ме пуска да мръдна оттук, а не исках да

зарязвам колата и заседнах, сър.

— А пътникът?

— Господин Винсън скочи в колата, когато един крадец, който се опитваше да открадне

кола като тая, го застреляха на улицата в два часа днес следобед, сър.

— Късмет извадих, че ми отвори, Рандъл! — каза Винсън и отвори барчето.

— И оттогава сте тук?

— Да, сър, изчаквам възможност за среща с госпожица Карла в хотел „Амритсар".

— „Махеш" е само на петстотин метра оттук, Рандъл — казах.

— Тая нощ не е добре да стоиш навън. Там ще си в по-голяма безопасност.

— Няма да зарежа колата, сър, освен ако животът ми не е застрашен. Съвсем добре ми е.

Но може би господин Винсън би желал да изтича дотам.

— Не става, пич — завали език Винсън. — Искам да оживея, за да намеря момичето си.

Тя е в ашрам. Тежък случай, човече.

Погледнах Доминик.

„Скъпо ще ти струва" — каза ми погледът му. И бе справедливо. Исках много.

— Сложете на колата надпис „Преса" — каза той, клатейки глава.

— Ще минем.

— Да имате лист и химикалка? Можете ли да направите табелка?

Сдърпаха се как да бъде надписът — както често правят хората, Дори когато залогът е